Мара Чуклева е първата българска актриса в чуждестранен филм

Пловдивчанката поставя началото на оперетата у нас 

Преди малко повече от век е обявена за най-красивата жена, Фелини я кани в свой филм да изиграе старица 

Първата българска актриса, участвала в чуждестранен филм, един от пионерите на българската оперета и най-красива жена за 1919 година.

Зад тези забележителни факти стои името на една талантлива, но забравена българка - Мара Чуклева. Талантлива дама, която успява да се докаже в Европа, а след това прави запомняща се кариера в Холивуд, където се снима във филми в продължение на 14 години.

Родената в Пловдив певица, мецосопран и актриса заедно с Ангел Сладкаров участва в "Маркиз Бонели" - първата оперета, поставена в България. Оригиналното заглавие на оперетата е "Шансонетката", което означава "малка песничка с игриво съдържание, изпълнявана в кафешантаните" или актрисата, която я изпълнява. За да не разбунва по-патриархалните нрави на софийското общество от онова време, Сладкаров сменя заглавието. Спектакълът жъне небивал успех и се играе при пълни салони при всичките десет представления.

Впоследствие Чуклева заедно с Асен Русков, Матю Македонски и други артисти са привлечени в "Свободен театър" - първия постоянен оперетен театър в България, който съществува през периода 1918-1927 г. в София.

Успехът на Мара не е случаен - в продължение на три години учи пеене при вокалния педагог и оперен певец (бас) Иван Вулпе. Натоварената програма с представления и малко лично време се отразява зле на здравословното състояние на младата дама. Затова Мара заминава на лечение в Италия и по-точно в Сан Ремо.

Междувременно "Свободен театър" я командирова на Ботуша, за да специализира сценично изкуство и пеене. Българката е ангажирана от италианската филмова къща "Вай филм" за главните роли във филмите "Девойката Елиза", "Една фреска от Помпей", "Месалина", "В ноктите на собствената си вина" и други. Успехите стават все повече и повече и Италия вече е тясна за Чуклева.

Две години по-късно артистката е ангажирана от известната германска филмова къща "Емелка" и заминава за Берлин и Мюнхен, където играе главните роли във филмите "Черното лице", "Дездемона", "Книгата на сънищата", в четири серии на "Зелената Мануела" и други.

В този период за нея ще останат думите на Иван Вазов, изречени през 1918 г. след изпълнението й в "Царицата на чардаша". "По-добра Силва и по-красива артистка не мога да си представя, че има на света", казва Патриархът на българската литература и целува ръката й. Словата му не са случайни - Мара е хубава и стройна дама и година по-късно ще бъде обявена за най-красивата българка.

През 1923 г. директорът на "Свободен театър" Петър Стойчев заминава за Германия, за да уреди гастролите й в театъра. Чуклева се представя с голям успех в оперетите "Мадам Помпадур", "Баядерка" и "Розата на Стамбул". Чуклева вече е на върха - смятана е за най-добрата българска оперетна актриса.

Следва ново европейско предизвикателство за нея - пътува за Франция, където участва във филма "Мария Антоанета" и играе с голям успех оперетни и драматични роли в театри като "Фемина" на Шан-з-Елизе. По-късно е ангажирана от театър "Шоф Сури", с който изнася концерти в Париж, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Филаделфия, Детройт, Сейнт Луис, Индианаполис, Лос Анджелис, Сан Франциско и други. Гастролите им включват и Канада - Торонто, Монреал и Ванкувър.

Настъпва времето, в което съдбата отрежда, че Европа вече не е достатъчна за таланта на Мара, и САЩ я зоват.

Българката заживява в Ню Йорк, където получава ангажименти за концерти и филми. Успехът не закъснява и Мара започва да има трайно присъствие в американската преса. През 1925 г. подписва договор с гиганта "Метро Голдуин Майер" и започва блестяща кариера отвъд океана, която продължава цели 14 години. Снима се във фирмите "Възкресение", "Пустинно цвете", "Керванът", "Кармен" и други. Чуклева продължава да участва и в италиански продукции, които са свързани с нея още от началото на невероятната й кариера - "Желязната корона", "Търговецът на рубини" и "Пиратите на Малайзия".

През 1943 г. Мара е вече на 47 години и взима съдбоносното решение да се завърне в родната си България. Но се сблъсква с жестоката действителност. Прави опит да поеме отново пътя на оперетна актриса, но й е отказана работа в съществуващите тогава два оперетни театъра. През 1945 и 1946 г. изнася концерти в София и провинцията, пее и в ефира на Българското радио.

За съжаление, здравословните проблеми от миналото отново се появяват. Постепенно състоянието на Мара се влошава. Положението й става още по-тежко, тъй като звездата живее при тежки битови условия.

За Мара няма повече живот в България и опитва да напусне страната ни. Около 1960 г. възрастната вече певица получава разрешение от властите да замине за Италия, но и там не получава пенсия.

Докарана до ужасна мизерия, Мара Чуклева проси пред църква в Рим. Пред входа е забелязана от Федерико Фелини, който открива в лицето на 74-годишната жена търсения типаж и й дава роля във филма си "Градът на жените", в който играе старицата в оранжерията.

Последните си дни изживява самотна в италиански манастир, където издъхва.

За живота на Мара Чуклева научаваме от информацията, която се съхранява за нея в Централния държавен архив. За зла беда, част от данните за актрисата са унищожени по време на бомбардировките над София през Втората световна война.