Никола Костов - 10-годишният български войник
Награден е с орден за храброст, лично цар Фердинанд му отпуска стипендия
Момчето участва в Първата световна война, на два пъти спасява другарите си от сигурна смърт
История №50!
Вече повече от година ви разказваме за забравени български гении и таланти, които въпреки постиженията си не са много известни, а имената им отсъстват от учебниците.
50 истории, зад които стоят 50 човешки съдби! И още милиони променени животи чрез откритията и приноса им за развитието на човечеството.
Започнахме с Мария Атанасова - първата жена в света, която е командир на тежък самолет. Преминахме през Стамен Григоров, Анка Ламбрева, Иван Митев, Стефан Черкезов, Тота Венкова, Аврам Чальовски, Александър Хаджирусев, Мара Чуклева и стигаме до днешния герой.
Досега ви разказвахме за бележите български жени и мъже, но за пръв път ще ви разкрием историята на дете. 10-годишният Никола Костов завинаги ще бъде запомнен като най-младия български военен доброволец и участник в Първата световна война.
На 7 април 1905 г. в старозагорското село Змейово се ражда едно необикновено момче. Никола Александров Костов проплаква в семейството на Милка и Александър, които го възпитават, че любовта към родината трябва да гори в сърцето на българина.
През 1915 г. всяко семейство в селото е принудено да изпрати поне един военнослужещ на фронтовете, тъй като България е основен участник в Първата световна война.
"В двора на околийските казарми на Стара Загора е пълно със закичени със здравец мъже и призовки в ръце. Между обозите с каруци върви заедно с баща си и едно русо момче. С остър поглед и спокойно лице. Другите питат баща му защо го е довел тук, а той казва, че то ще избяга от къщи и пак ще дойде в казармите. Цял ден детето моли войниците и командира им да го вземат с тях на война. Той няколко пъти отказва, но накрая след много плач и молби се съгласява. Записват малкия като доброволец в 56-а старозагорска пехотна дружина", разказва Никола Пеев от Стара Загора, участвал в поставянето на паметна плоча на малкия герой.
Баща и син заминават заедно на фронта. Храбрецът Никола е назначен за санитар, отговаря също и за транспортирането на мунициите с коне. Едва ли някой е подозирал, че момчето ще влезе в реални бойни действия, но и това се случва.
За Никола е ушита специална униформа, която да отговаря на ръста му. Получава и малки ботуши. На ръкава му слагат червен кръст, а на рамото - голяма санитарна чанта. И детето става най-малкият участник в Първата световна война. По това време то току що е завършило трети клас в основното училище в Змейово.
Макар Никола да е неопитен на бойното поле, веднага впечатлява възрастните с безкрайна си смелост.
В един от сблъсъците край Балановец куршуми се сипят по българските войници. Ситуацията изглежда безнадеждна. Изведнъж Никола се втурва към врага с вик "Ура". Полкът е изненадан, но също тръгва в атака, за да не остане момчето само на бойното поле. Битката е обърната и българската армия печели. По време на сражението Никола изстрелва първите си патрони.
С всеки следващ ход на войната Никола става все по-неразделна част от армията. Никога не дава вид на уморен човек или че се е отчаял, независимо колко заплетена е ситуацията. Детската му надежда заразява и околните с оптимизъм.
При друга битка осъзнава, че другарите му са останали без патрони и това застрашава живота им. Подгонва два коня с муниции и успява да ги хване, а впоследствие да раздаде патрони на войниците. Така армията ни удържа атаката на гара Кенали край Битоля.
"Никола не дочаква края на войната. Защото през април 1918 г. от главното командване идва заповед. Да се уволни незабавно от войската и да се върне в училище. И със сълзи на очи и много рев малкият войник тръгва обратно към Змейово.
Там му дават стипендия, която е лично от цар Фердинанд. Отива в Казанлък и се записва да учи в Музикалното училище. Един ден, като дошъл учителят по музика и почнал да чете децата по списъка на класа - като казал неговото име, то станало мирно и по войнишки извикало: "Аз!".
Учителят се вгледал в лицето му и го попитал откъде го познава. А момчето отговорило: "От гара Кенали, от Македонския фронт, г-н учителю!". А той като чул това, станал от катедрата, разплакал се и го прегърнал! Разплакал се и малкият доброволец! Защото учителят му по музика е бил капитан от неговия полк - капелмайсторът на военната музика!", съживява архивите с още детайли Никола Пеев.
Датата 13 април 1918 година ще остане паметна в съзнанието на момчето, защото е награден с орден за храброст, който е закачен на куртката му.
След като две години е на фронта и оцелява, Никола се завръща в родното си село. След завършването на образованието си става преподавател там и доживява до 85-годишна възраст, като издъхва през 1990 г.
Негови съвременници разказват, че учел децата не само на задължителните предмети от училище, но и им говорил за честта, достойнството и любовта към родината. Точно както го възпитавали като малък неговите родители.
Поставят му паметна плоча
През 2012 г. Никола Костов е почетен с паметна плоча в Змейово. На нея малкият доброволец е изправен в цял ръст, с пушка и войнишки дрехи. Местни хора разказват, че смелият му дух се усеща и до ден днешен.