Цани Гинчев води лъжливото овчарче у нас

Дели една квартира с Раковски, преписва и продава книгите му 

Три десетилетия е учител у нас и в чужбина, лежи в затвора след Априлското въстание 

Цани Гинчев не е от най-популярните български писатели, но оставя ярка следа в родната литература.

Сътрудник на Георги Раковски, с когото делят една квартира, и създател на едно от най-значимите български списания след Освобождението - "Труд". За съжаление голяма част от произведенията му остават и до ден-днешен неизвестни не само за масовия читател, но и за експертите. На литературните историци са сравнително познати неговите повести "Ганчо Косерката", "Женитба" и "Зиналата стена", баладата "Две тополи или неожидана среща", пътеписът "Алтън Панега" и още няколко други. А поезията му е останала извън интереса на изследователите.

Приживе поддържа приятелски взаимоотношения с много от известните личности на българското Възраждане, в чиято сянка може би попада образът му и до днес. Сред тях са Драган Цанков, митрополит Климент Търновски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, майор Коста Паница, Иван Шишманов и други.

Неяснота има около точната година на раждането му. Споровете са между 1832 и 1835 година, но поне родното му място е познато - Лясковец. Учил се в селищното килийно училище, после в метоха при Петропавловския манастир под ръководството на игумена му Максим Райкович, след това и в Търново при Никола Златарски (обществен деятел от периода на Възраждането и участник в борбата за независима българска църква).

През 1846 г. едва 14-годишен отива "на бахча" (бел. ред. - стар израз за работа в зеленчукова или овощна градина) в Букурещ. Две години по-късно става градинар в Белград, Сърбия. Там успява да спечели пари и продължава образованието си в местна гимназия. В Белград се запознава с Раковски, сближава се с него и става член на легията му. През 1858 година отива в Одеса, където живее с Раковски в една квартира.

По това Цани Гинчев е сътрудник на етнографския труд на Раковски "Показалец", в който авторът отпечатал народни песни, приказки, обредни обичаи и вярвания, както и народен календар. Гинчев преписвал, коригирал труда на Раковски, дори разпродавал книгите му в Бесарабия и Молдова.

Ето какво пише проф. Иван Шишманов в дневниците си: "Неговите първи сбирки датуват още от 1850 г. Гинчев от никого не криеше в последно време, че целият материал, поместен в "Показалеца", е доставен на Раковски от него. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него, и тъкмеше да изложи всичко това в биографията на Раковски, в която щеше да разправи и за своите отношения с него".

През 1860 г. пътищата на двамата се разделят и Цани отишъл в Киев, където две години следва естествени науки.

Митарството му по света продължава и през 1862 г., когато започва работа като учител в българската колония Карагач в Бесарабия. Там прекарва седем години от живота си. През 1864 г., идвайки за кратко в България, се жени за дъщерята на виден търновски търговец.

През 1868 г. отпечатва в Бесарабия в списание "Общ труд" народни умотворения. Окончателно се завръща в България две години по-късно. У нас издава първата си стихосбирка "Български басни", като по това време е учител в Русе, а през 1871 г. пуска и учебник по "Земляделие за всекиго". Трудът му е плодотворен през този етап от живота му и няколко месеца по-късно отпечатва в Цариград своята балада "Неожидана среща", в която разказва за поверието да се вгражда женска сянка в нова сграда или строеж.

Явно целият живот на Гинчев е белязан от това да не стои на едно място и на 41-годишна възраст започва работа като учител в Габрово, където е и брат му Петър Генчев. В балканския град преподава естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участва и в подготовката на Априлското въстание, предвождано в този район от главния войвода Цанко Дюстабанов. След провала на революционните действия по внушение на габровските чорбаджии учителите от Априловската гимназия били изловени и откарани на съд в Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев е назначен за Окръжен управител на Оряхово.

Но учителската професия все така му е на сърце и Цани поема по познат път. От 1 юли 1880 е назначен за училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебно окръжие, както и за първостепенен учител в Лом.

Шест години по-късно Гинчев се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това става издател и на списание "Труд", в което и печата свои произведения. През първата година това е "Няколко думи за историята на нашето градинарство", на следващата 1888 г. излиза повестта "Зиналата стена", а през 1890 г. и повестта "Ганчо Косерката". На 60-годишна възраст през 1892 г. Гинчев издава повестта си "Женитба", както и "Писма за корените и законите на българския език" и "Седянка".

Три години преди да се захване със списанието, събира и отпечатва в отделна книжка "Стихотворения и приказки - за ученици и всекиго". Сред тях са "Лъжливото овчарче", "Не е вече време дрямка да се дреме", басните "Вълк и агне", "Жаби", които и до днес са известни на българина.

След три десетилетия учителстване в чужбина и в България през 1893 г. Цани Гинчев се оттегля от професията, но става член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (превърнало се по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи на сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.

По случай 50-годишнината на българския печат в София и макар вече 62-годишен, Гинчев весели участниците, играе хора и ръченици и се простудява фатално. След няколко дни на 26 юли умира в дома на брат си Петър в столицата. Погребан е на държавни разноски в софийските гробища.

След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и неуморно, оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, землеобработващи и битови въпроси, включително и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки ("Лекарственик - 77 билки за 77,5 болести").

Село носи неговото име

На името на Цани Гинчев днес в България има кръстено село в Шуменска област - Цани Гинчево.

Името му е увековечено и от три училища в страната - едно в столичния кв. "Слатина", едно в град Бяла Слатина и едно в град Лясковец, където почитат Цани Гинчев за свой патрон.