Димитър Горов - банкерът на хъшовете

*Умира в нищета, забравен от държавата 

*Дава пари за печатницата на Христо Ботев, помага финансово и на Стефан Стамболов 

"Горов, макар и от цинцарска жилка, беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава, все при него тичаше, догдето го накараха най-сетне да проси. Ние притежаваме около стотина разаписки от разни хъшове, които са вземали от него пари все в заем. Ботев знаеше, че щом го осучат в печатницата, ще извика от Букурещ "Аман бай Горов!".

Това пише Захари Стоянов в книгата си "Христо Ботйов, опит за биография". От великия ни революционер, журналист и писател научаваме повече за живота на един достоен българин, който остава в сянката на най-известните ни сънародници, но делото му е не по-малко значимо. И заслужава уважение и повече място в българските учебници по история.

Димитър Горов остава в историята като търговец със сериозни финансови възможности, който в нито един момент не ламти за богатство или постове на чиновник. Вместо да пази парите за себе си, Горов смело ги раздава за каузата на революционери и хъшове, които да доведат свободата в България.

Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера, но 26-годишен се преселва и заживява в румънския град Браила. Впоследствие има престой и в Гюргево, като в тези населени места се запознава с голяма част от родните възрожденци. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов и Христо Ботев, а по-късно се жени и за сестрата на Ангел Кънчев - Иванка.

Благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за свещи и сапун. И започва да добротворства с натрупаните средства.

Горов подпомага материално организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като сам лично я изпраща до Варадин през 1868 г. Дава значителна част от парите си за издръжката на голям брой български хъшове, намиращи се в твърде окаяно състояние във Влашко. Негови съвременници разказват, че кесията му е винаги отворена за всеки изпаднал в беда български емигрант революционер. През есента на 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, за да могат да се провеждат важните срещи на организацията.

В своята книга "Миналото" апостолът на Априлското въстание и просветен деец Стоян Заимов цитира следното писмо:

"Братко Горов, (Гюргево)

Моля Ви да подпомогнете Митя Цветков във всяко отношение, а пък ние, докато сме тук (във Враца). Вие не се бойте, защото България трябва да умре, че тогава Вам да Ви стане нещо лошо. Ние сега събираме пари и до един месец ще Ви донесем 400 лири. Народът дава, брате, като е за свобода! С поздрав

Твои братя: Апостолов, Заимов (без дата)".

Благородното дело на благодетеля от Пещера не спира дотук. Горов финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Нещо повече, търговецът дава част от парите, с които Христо Ботев купува печатницата си.

Историческите архиви сочат още, че Горов има сериозен принос при организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев, а той самият придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет.

Христо Ботев му има толкова голямо доверие, че му предава прощалните писма до семейството и приятелите си. Там са и предсмъртните думи към любимата му Венета. От първите думи в него и до днес изпитваме силни емоции, когато четем: "Мила ми Венето, Димитре и Иванке!... Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...". От 30 писма на Ботев, написани, преди да се качи на кораба, 6 са до Димитър.

От Бекет Горов изпраща до европейски вестници телеграмата, с която Ботев осведомява европейската общественост за целта на преминаването на четата му в България. Но веднага след това е арестуван и е захвърлен в букурещкия затвор "Въкърещ". Лошите новини за семейството не стихват, след като става ясно, че неговият брат Атанас, участник в четата, е убит на Милин камък. На 18 май 1876 г., към края на Априлското въстание, Ботевата чета влиза в тежка битка с башибозук и около сто души редовен аскер. На Милин камък оставят костите си над двадесет Ботеви четници. Загубите на турците са по-големи благодарение на по-благоприятната позиция на четниците.

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), Димитър Горов продава фабриката и имотите си в Гюргево и заедно с Любен Каравелов последва руските войски в България. Търговецът постъпва като преводач в щаба на русите и остава такъв до края на военните действия.

Неслучайно определят Димитър Горов като "банкера на българските хъшове". Родолюбецът влага 3 милиона от спечелените си пари за подкрепа на революционното дело. За сравнение, братята Евлоги и Христо Георгиеви са дали 6 милиона за закупуване на земята и за построяването на сградата на Софийския университет.

След настъпването на мечтаното Освобождение Горов заживява в Трявна, където е погребана първата му съпруга. В китното балканско градче открива фабрика за спермацетови свещи, но работата му в България не потръгва. Липсват му сериозни клиенти. Втората му съпруга също е от тревненски род, дъщеря на свещеник Константин (Кою) Витанов - Цветана. Стефан Стамболов му е кум.

Виждайки, че работата на Горов не върви, Захари Стоянов и Стефан Стамболов го убеждават да вземе държавна служба. Горов е назначен като околийски началник в ловешкото село Дерманци, както и в Плевен. Цял живот родолюбецът е бил против държавните постове и облагодетелствания и вероятно това не е било без причина. При изпълнението на своята работа, докато преследва опасни престъпници, Горов се простудява сериозно и заболява тежко, вследствие на което не може да продължи работата си.

За съжаление, болестта му се влошава и постепенно го застига туберкулозата. Съпругата му се грижи за него, но Горов сякаш усеща, че неговият край наближава. На смъртното си легло Горов казва на жена си: "Ето тези три франка са останали от всичкия ми имот! Запали с тях една свещ на гроба ми!".

Един от най-щедрите и алтруистични българи умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Пещера. Две години след смъртта му умира и дъщеря му, която е погребана в неговия гроб. Всички бележки, архиви и книжа на Горов са прибрани от Захари Стоянов и Стефан Стамболов, които искат да издействат пенсия на жена му, но нищо не е направено. Държавата, която дължи свободата си на един достоен българин, не прави нищо за него. И дълго време образът и делото му потъват в забрава.