Марко Павлов отваря първата аптека у нас
Дипломиран доктор, който създава дюкян лекарна
Участва като доброволец в армията на Наполеон
Мрачните времена на Османската империя. България е под турско робство, хората живеят свити в домовете си и със свити сърце. Мисълта е единствено да оцелееш, всяка идея за развитие стои скрита дълбоко в сърцето.
Един велик, макар и малко популярен нашенец, прави нещо невиждано дотогава. Марко Павлов става първият български дипломиран лекар, който открива първата аптека у нас, наричана мило от съгражданите му "лекарна". Годината е 1823-та, а такива дела са светъл лъч в едни от най-мрачните времена на Османската империя.
В книгата си "История на аптечното дело във Великотърновски окръг" от 1989 г. Богомил Вачев пише, че първата българска аптека е разполагала с приемна, складово помещение, лаборатория и библиотека. В приемната се отличавали чекмеджета със стъклени рафтове, на които била френската вазерия. По абсолютен стандарт лекарствата били подредени по азбучен ред и тегло, а стъклените шишенца имали изящно шлифовани тапи, направени от стъкло. В двата края на аптеката се съхранявали отровните лекарства, а в средата имало голяма правоъгълна маса с писалище от орехово дърво. Библиотеката притежавала научна чуждестранна литература по въпросите на лечебното изкуство.
Синът на Марко Павлов - Георги, който наследява мястото след кончината на баща си, извършил някои промени в помещението. Поръчал нова табела за аптеката, на която имало нарисуван дъб, около чийто ствол се увивала змия, а над короната на дървото било изписано "Аптека - Зелений дъб". Под дървото фигурирало и името на собственика - Георги Марков. Впоследствие той приел гръцкото име Георг Маркизис, тъй като докладвал пред международната комисия по разследване за турските зверства по време на Априлското въстание. За съжаление, турската власт научила за неговото дело и нашенецът бил принуден да емигрира за известно време в Цариград, за да опази живота си. След известно време се завърнал в България и продължил делото на баща си.
А Марко Павлов имал наистина авантюристичен и достоен живот. Като много българи от онова време не се знае точната година на раждането му, като колебанията са между 1784-та и 1785-а. Първата си глътка въздух поема в град Сятища, тогава в пределите на Османската империя, а днес в Гърция. Остава сирак още като дете и това определя житейския му път. Осиновен е от италиански търговец на коприна и израства на Апенинския полуостров, което предопределя житейския му път.
Павлов учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие във Франция през 1808 година. Още като студент медик е доброволец във френската армия по време на Австро-френската война през 1809 година и служи като медик при маршал Жан Лан. По това време начело на Франция е император Наполеон Бонапарт. Българинът е награден с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи като медик на Йонийските острови, които са гръцка територия, като по време на пребиваването си е с английски паспорт. В живота му следва период като военен лекар в Тунис и Мароко.
Активността на Павлов не спира и следва участие в Гръцката война за независимост през 1821-1822 г. Едва след това нашенецът се връща в родината си и се установява в Пловдив. Бързо придобива известност като добър лекар. Практиката му е голяма, става и личен лекар на пловдивския паша, който същата година е преместен в Търново и го взима със себе си.
И тук идва заветната 1823 година, когато отваря аптека в града, като поръчва лекарства и вазерия от Франция и Цариград. Първоначално работи в дома си, а по-късно наема специален дюкян, който нарича "Лекарня" - комбинация между лекарски кабинет и аптека. Моментът е революционен за поробена България, тъй като е искрица надежда, че промяна може да настъпи.
Марко Павлов участва активно и в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение, убеждава българите да не се потурчват или погърчват. Подпомага материално църквата "Свети Константин и Елена" и училището към нея. Избран е за български представител в османския съд. И така преминава целият му живот - в активна обществена дейност и желание за промяна към по-добър живот в България.
В описа на аптеката има стъкленица с надпис Antimoni 9 D, което дава основание да предполагаме, че д-р Марко Павлов е първият лекар в България използвал хомеопатични препарати в терапията.
В книгата "Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование", издадена на гръцки език през 1824 година в Цариград от Хумурзия (библиотекаря на Вселенската патриаршия), сред спомоществователите е "Маркос Павлу - лекар от Сятища". Споменат е като спомосъществовател и в "Ръководство към благочестие", издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.
Марко Павлов намира вечен покой на душата си на 17 януари 1864 година. Tържествено е погребан в двора на църквата "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново.
Делото му е продължено от синовете му Хараламби, Павел и Георги - и тримата стават лекари.