Чудеса на Кръстова гора на 14 септември - хиляди палят свещ на Кръстовден

Традиционно в навечерието на големия християнски празник Кръстовден - 14 септември, вярващи от цяла България се събират на Кръстова гора.

Предния ден на върха ще се изкачи и пловдивският митрополит Николай, за да отслужи Празнична вечерня в манастира "Света Троица", която се състои всяка година в нощта на 13 срещу 14 септември. След нея е и Божествената света литургия пред Кръста, който от години се издига на светия връх в Родопите. В същото време миряните прекарват нощта на открито по поляните около манастира, като се молят за изцеление и душевно спокойствие.

Според вярванията Бог се явява на болните насън и им казва как да намерят изцеление. От няколко години в Кръстова гора се пази и частица от Христовото разпятие, която бе подарена от НИМ на Пловдивската митрополия. По разпореждане на дядо Николай тя бе отнесена в църквата на Кръстова гора, където ще остане за вечни времена, вградена в специално изработено за тази цел разпятие.

Близо 20 000 поклонници се очаква да пристигнат на Кръстова гора, както всяка година. Местността е известна като Родопския Йерусалим, тъй като се смята, че в нея е заровена частица от разпятието на Исус. Според поверието в полунощ срещу Кръстовден небето над Кръстова гора се отваря и сбъдва желанията.

Напливът към святото място започва седмица преди 14 септември. Към храма се образува 9-километрова опашка от автомобили. Някои хора оставят колите си до разклона от Лъки за Борово и тръгват пеш с куфари и раници. Други пък разпъват палатки на пътя.

"Силата е наоколо, само трябва да се молим. Дълги години нямах деца, но преди време дойдох на Кръстовден. Молих се цяла нощ и сега водя тук сина си", обяснява 45-годишна жена от София, която от три години идва тук.

Миряните се събират, защото вярват, че на хълма е заровена частица от Божия кръст, чиято сила помага за изцеление.

"Тук от древни времена е съществувал манастир "Св. Троица", опожаряван е няколко пъти. Стар е като Бачковската обител, откъдето основателите донесли две икони - на Св. Богородица и на Св. Преображение Господне. В тях е частицата от Христовия кръст. Светините били оставени в храма "Св. Троица". По турско време са скрити някъде по хълмовете. Не се знае къде са, но когато Бог реши, ще бъдат открити. Може би сме грешни, трябват ни молитва и труд, за да ни се покажат и спасят", разказва своята легенда 60-годишната Маринка от София, коята от седем години идва всеки път на празника.

"Работя в Чехия, но клетва съм дала на Кръстовден всяка година да съм тук. Миналата година пътувах 20 часа с автобуса и останах да пренощувам. Молитвите тук спасиха живота ми. Претърпях операция, лекарите не ми даваха много шансове. Когато отидох на преглед след Кръстова гора, докторите не можеха да повярват, че съм здрава. Бях дошла пак на Кръстовден преди 5-6 г. Спах на хълма, а когато се събудих сутринта, погледнах небето. Видях Христос - целия в бяло и с вдигната ръка", разказва 43-годишната Татяна Цолова от Червен бряг.

Стоян Симеонов, който също работи в чужбина, изгубил 17-годишния си син при катастрофа. "Появи ми се в съня на втората година и заръча да дойда на святото място. Бог е навсякъде, а хората трябва да станат по-добри. Работим в чужбина, защото тук хляб няма, но ако управниците помислят истински за хората, ще се приберат в родината си", смята 61-годишният мъж, който също отново ще е на Кръстова гора на 14 септември.

"Идват много болни и страдащи хора, които се надяват на Божията милост. Всяка година прииждат хиляди от всеки край на България", обясниха от Пловдивската митрополия.

Местността, наричана "Родопската Света гора", е в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра.

Манастирският комплекс, разположен на поляна сред красива гора, се нарича "Кръстова гора - Св. Троица". Църквата "Покров на Пресвета Богородица" е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. А на върха има огромен кръст, пред който вярващите се молят.

Преданието

Според преданието, на този връх някога е имало манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар научил за това и изпратил емисари с богати дарове за султана, като им поръчал: "Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, за който е научил, че се пази в съкровищницата ви." Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: "Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи!" Султанът изпратил хора, но пратениците, като узнали, че ги търсят, се отправили към Средните Родопи. Там в манастира те предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те обаче успели да скрият парчето в подземното манастирско скривалище.

По-нататък през вековете Средните Родопи имат тежка съдба заради опитите за ислямизиране на населението и набезите на кърджалиите. Местните хора обаче винаги са се отнасяли с респект към Кръстов връх.

Ето и по-нататъшното развитие на историята, разказана от Стефан Илчевски:

През 1933 г. в село Борово под Кръстов връх пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. След една нощ, прекарана на върха, му била открита историята на мястото - че тук се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен и как тази частица се озовала на това място. Йорданчо съобщил още, че във видението му било казано да постави тук висок метален кръст. След случилото се в Борово Йордан Стойчев се явил при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. По това време при царя бил запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен на връх Кръстов и в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на камъните бликнала вода.

След смяната на режима на 9 септември 1944 г. Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата.

Комунистическият режим също не отказва хората от вярата им. Те идват на Кръстов връх по горските кози пътеки. Инициираните от смолянеца Петър Тодоров протести пък довеждат до назначаване на отец Васил Стефанов Аринински за свещеник на Кръстова гора. Но свободните посещения на Кръстов връх са чак след 10 ноември 1989 г.

Водата в аязмото за вярващите също има лековита сила. А хората, които истински обичат Бог, могат да видят кръст на всеки камък, намерен на святото място.

Св. Елена открила гроба Господен

Според църковното предание Елена - майката на император Костантин Велики, била ревностна християнка. През 326 г. тя тръгнала към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християни. Намира пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовото разпятие се разбира, когато чрез докосване е възкресен наскоро починал човек. Частица от кръста Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм "Възкресение Христово". След време над пещерата на гроба Господен е построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди богомолци от цял свят, за да зърнат Светия кръст.

Традицията - не хапвайте червена храна

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, настъпва краят на лятото и започва есенният селскостопански сезон. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На Кръстовден се спазва строг пост и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите. Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина и Кристиян.