Стефан Маринов произведе ток от нищото
Три пъти е изпращан в психиатрия
Разработва вечни двигатели "Мамин Колю" и "Сибирски Колю"
Вечен двигател, който може да произвежда електричество буквално от нищото, е мечтата на почти всеки изобретател. Един български учен разказва, че е успял да го постигне, разгадавайки една от най-големите тайни на физиката.
Неговото не толкова популярно име е Стефан Маринов и днес ще ви разкажем неговата необикновена съдба.
Ученият е репресиран от комунистическия режим у нас и се опитва да избяга от страната ни, но вместо това три пъти е изпращан в психиатрия или е зверски пребиван от службите. Упоритостта му е възнаградена, след като успява да получи паспорт и заминава за Западна Европа, където постига професионалните си успехи.
Маринов е роден в семейство на интелектуалци - баща му Марин Николов Маринов е дипломат в Прага, а майката Галина Будевска е сестра на Адриана Будевска, която е един от основоположниците на професионалния театър в България.
Още от ранна възраст Стефан изучава езици и по-късно вече може да говори немски, руски, френски, италиански, чешки, сърбохърватски и английски. Завършва физика в Прага и Софийския университет, но през 1951 г. изненадващо постъпва във Военноморското училище. Известно време плава с корабите, но осъзнава, че това не е точно неговото призвание, и през 1958 г. се връща в София, дипломира се и постъпва във Физическия институт към Българската академия на науките (БАН). Четири години по-късно пуска първия самиздатски вестник "Ядец", като по негови думи разпространява 20-30 бройки сред познати и непознати.
Маринов остава в историята като противоречива личност и няколко епизода от живота му го доказват. През 1966 г. е обвинен за публично разгласяване на отказа си да сътрудничи на разузнаването и за писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в бъдеща термоядрена война и му връща офицерските си пагони. Прокурорът заявява, че за тези престъпления би могъл да получи смъртна присъда или 20 години затвор. Медицинска експертиза го обявява за параноик и Маринов прекарва седем месеца в психиатрична болница.
Междувременно го отстраняват от научната му работа, но го трудоустрояват като преводач в института. През 1974 година пише редица остро критични писма, изпълнени с ирония и сарказъм, до различни институции и до тогавашния председател на БАН Ангел Балевски. По искане на централното ръководство на БАН Маринов отново е изпратен в психиатрия. Успява да избяга и търси убежище в американското посолство в София, но служители на посолството подават сигнал до милицията и ученията е арестуван и пребит.
Трудностите не спират Стефан и в периода 1974-1977 г. превръща дома си в "Лаборатория за фундаментални физични проблеми", както сам я нарича.
Духът му не е спокоен, когато стои на едно място, и скоро Маринов отново привлича вниманието на властите на комунистическа България. През пролетта на 1977 г. свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във Варна, на която кани познати физици от цял свят. Конференцията е осуетена с усилията на Държавна сигурност, а ученията е арестуван. За да бъде освободен, е принуден да напише, че я отлага, като предложеният от Държавна сигурност претекст е счупен крак, но той използва опасението от голямо земетресение и така световната научна общност разбира абсурдността на претекста и упражнената върху Маринов принуда.
Застигат го нови неприятности и за трети път е изпратен за лечение в психиатрия.
След излизането му на свобода животът му се преобръща в положителна посока, защото получава паспорт и е екстрадиран. Първо живее в столицата на САЩ - Вашингтон, но след това се връща в Европа и се установява в Италия и Австрия.
Новото начало е трудно - изкарва пари като сезонен работник с физически труд, а храната си осигурява от собствена зеленчукова градина. В един момент от живота си дори е коняр. Но никога не прекъсва научните си занимания, които понякога шокират международната общност. Маринов твърди, че "принципът на относителността е неверен, че скоростта на светлината не е постоянна, и че скоростта на земята спрямо абсолютното пространство може да бъде измерена".
В този период създава изобретението си "Тестатика", което може да генерира около 30 киловата ток. Впечатляващо постижение, като се има предвид, че единственото условие за функционирането му е да има магнитно поле. Дисковете на машината могат да се въртят постоянно за сметка на силите на електростатичното взаимодействие. В уникалната по рода си конструкция са включени и постоянни магнити, като устройството е било използване в различни места, където няма електричество.
Мистерията около вечния двигател е голяма. Една от версиите е, че българинът за пръв път вижда машината в религиозна комуна в Швейцария. Впоследствие разработва и други модели, които кръщава "Мамин Колю" (MAMIN COLIU) и "Сибирски Колю" (SIBIRSKI COLIU).
Друга мистерия е самата смърт на Маринов. На 15 юли 1997 г., на 66-годишна възраст, ученията загива при падане от 7-ия етаж на външно стълбище на университетската библиотека в австрийския град Грац. Официалното заключение е самоубийство, но негови колеги изразяват съмнения, тъй като никой не го е видял да скача. Конспирация гласи, че е бил хвърлен от прозореца след намесата на големи електрически, нефтени и газови компании, които се почувствали застрашени от създадената машина от Маринов за алтернативна безплатна енергия.
Приживе, докато е в емиграция, продължава заниманията си с теоретична физика, пише и издава философски и физически трудове в собственото си издателство "Изток-Запад", посвещава много усилия на търсенията си в областта на вечните двигатели и завършва фундаменталния си петтомен труд "Класическа физика". През 1982 г. успява да проведе конференцията, провалена от властите в България, но този път в италианския град Генуа. И определено оставя забележителна диря в историята.
