Боян Райнов - невъзвращенец у нас и гений във Франция

• Негови творби красят площади в Париж 
• Комунистическата власт го разделя с дъщеря му в продължение на 17 години 

Уважаван и титулуван във Франция и низвергнат и заклеймен в България!

Боян Райнов създава забележителна кариера на художник и скулптор в Западна Европа, но в родната си страна е хулен, заклеймяван като "невъзвращенец" - с тази квалификация комунистическият режим и тоталитарната пропаганда у нас заклеймява човека, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне в социалистическа България. Боян Райнов дори принудително е разделен със семейството си за голям период от време.

Скулпторът е син на великия ни писател, философ, художник и академик Николай Райнов и по-късно ще последва съдбата на татко си. Заради романа си "Между пустинята и живота" (1919 г.), посветен на живота на Исус Христос, Николай Райнов е анатемосан и отлъчен от православната църква. Причината е, че произведението не отговаря на постулатите и канона, въпреки че е художествена творба. През 1939 година най-неочаквано е забранен юбилеят му, насрочен за 12 март по повод 25 години творческа дейност и 50 години от рождението. Десетки телеграми получава тогава Николай Райнов с поздравления и възмущения заради тази забрана.

По-малко от едно десетилетие по-късно комунистическата власт ще постъпи по сходен начин със сина му. През 1947 г. Боян Райнов заминава за Франция и работи към българското посолството в Париж. Същата година се ражда дъщеря му Диана-Мария, а творецът открива изложба с рисунки към книгата "Красавиците и зверовете" на Пол Елюар (бел. ред. - френски поет, носител на Международната награда на мира, смятан за един от основоположниците на сюрреализма в поезията.), с предговор от друг френски поет - Жан Кокто.

Светът признава таланта на българина, но това никак не се нрави на властимащите у нас. И решават да го накажат чрез най-близките му. През 1951 г. жена му Стела Райнова и дъщеря им Диана-Мария се връщат в България, а година по-късно се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП, не позволява те да напуснат Народна република България.

Следват дълги години на раздяла. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също е скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от Съюза на българските художници. Срещата се осъществява в кафене в близост до парк "Марсово поле" край Айфеловата кула.

Моментът е исторически, тъй като преди това Диана-Мария е била строго ограничавана откъм контакти с баща си. Скулпторът е невъзвращенец и отношенията им са били контролирани от комунистическата власт.

"Майка ми тежко преживя тази раздяла. Но нищо не можеше да се направи. Пращаше писма, но не получаваше отговори. Нито баща ми е получавал нейните писма, нито тя - неговите. А в Париж му вземат българския паспорт и започват да го водят невъзвращенец. Non patrie - без родина. Остава на улицата без документи, без работа, без нищо... По късно, когато го видях, разправяше, че е работел като фризьор на кучета, рисувал много красиви шалчета, които продавал на жените. Успявал да изкарва прехраната", разказва в интервю за вестник "24 часа" Диана-Мария.

Тя отлично си спомня и емблематичната среща през 1978 година: "Краката ми се подкосиха. Неописуемо е това, което почувствах в този момент. Даже и сега, когато си го спомням, се вълнувам много. Баща ми попита какво правим в Париж. Казах му, че сме на екскурзия и искаме да разгледаме парижките музеи. Каза ми: "Диана, искам да знаеш, че ако не беше станало така - тя да се върне в България, никога нямаше да се разделя с нея, защото ние много добре се разбирахме".

През годините на раздяла Боян Райнов реди успехите един след друг. До 1962 г. прави самостоятелни и излага в колективни изложби. През 1963 г. участва в "Изложбата на седемте тенденции на съвременната скулптура" - представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наред с Жан Арп, Алберто Джакомети и други големи имена. Същата година получава Първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за произведението Les Enlaces ("Прегърнатите").

Скулптурните му композиции "Приятелството между хората" и "Градът" са разположени на площади в предградия на Париж, а композицията "Хората и машините" се намира в двора на техническия лицей в Шатене-Малабри - друго парижко предградие. Неговата скулптура "Пробуждане" е монтирана на паркинга на борсата в самия център на френската столица.

Обявен е и за почетен гражданин на градчето Антони, намиращо се на 13 км от центъра на Париж, където е било ателието му. Бил е приятел с Пикасо, Жан Кокто, Сезар, Дюбюфе и Рьоне Шар.

"Тук, в България почти, не се знае за него. Затова пренесох тук всичките му произведения, след като той почина. Аз съм единствен негов наследник. Не пожелах нищо да продавам в Париж. Много исках приживе той да дойде в България и да направи изложби. Не се беше връщал над 60 години", казва още пред "24 часа" дъщеря му Диана-Мария.

Боян Райнов така и не се завръща в България - преди 1989 г. заради страха, че ще бъде задържан, а след промените не иска да изостави ателието си. По случай 60-годишния му юбилей през 1982 г. във Франция е издадена пощенска марка с неговото произведение "Семейството", а творецът издъхва на 5 април 2005 г. в Париж.