Горянинът Търпана е ранен 12 пъти, но оцелява

Публикувана: 18.09.2023, 13:30 7744 Автор: Иво АНГЕЛОВ

106 четници се бият срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници

Комунистическата власт го екзекутира, убит е с кирки и лопати, докато ръцете му са вързани с тел

12 пъти ранен в битка и оцелява, но екзекутиран безмилостно след това от комунистическата власт.

Героичното дело с трагичен край на Георги Стоянов, по прякор Търпана, умишлено е запратено в забрава от диктатурата на Народна република България, но е време да припомним за саможертвата на един българин със забележителен житейски път.

Георги Стоянов жертва живота в името на свободата

Роден е на 6 май 1915 г. в сливенското село Михайлово, което в наши дни носи името Желю войвода, а след това се премества да живее в Тополчане.

Рисунка на Костадин Събев, на която е изобразен Търпана

След преврата на 9 септември 1944 г. Георги отказва да приеме комунистическата власт и избира да избяга в гората със съратници, вместо да приеме новите мракобесни правила на диктаторския режим.

Търпана организира горянска чета в Сливенския Балкан, заради което получава прякора Бенковски. С харизматичната си личност и прочувствени речи за свобода, достойнство и чест Георги успява да събере чета от 106 горяни.

Горянското съпротивително движение, или наричано накратко горянството, е въоръжена съпротива срещу установения в годините след Деветосептемврийския преврат комунистически режим в България. Участниците в тази бунтовнически дейност, просъществувала от 1945 до 1958 година, са наричани "горяни". Техният път на съпротива е едно от първите и едно от най-продължителните движения срещу комунистите след края на Втората световна война. Заради това, че се укриват в горите, комунистическите партизани преди 1944 г. биват наричани "партизани" или "шумкари", а антикомунистите в четите след 1945 г. - "горяни".

Стъпка по стъпка бунтовниците подготвят всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио "Горянин".

В края на май 1951 то съобщава, че в Балкана край Сливен се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. По неофициална информация лично ръководителят на Българската комунистическа партия Вълко Червенков се захваща с разгрома на четата.

13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Търпана. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.

На 1 и 2 юни 1951 г. четата от 106 горяни, предвождани от Георги, влиза в тежко сражение с милиционерски и военни части. Това е най-голямата чета и срещу тях е изпратена огромна армия - 6000 милиционери и войници. Сраженията продължават две денонощия, като накрая четниците се измъкват от обкръжението и въпреки тежката битка успяват да изнесат ранените. Пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи Антон Югов, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията самият Червенков.

Търпана е ранен цели 12 пъти, но оцелява. Но това е само временно.

В края на 1951 г. Стоянов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран в местността Могилските гробища край Стара Загора. Това се случва на 12 декември 1951 г. Смъртната присъдата е изпълнена за още десет души от четата му и е приведена в действие по ужасяващ начин - горяните са убити с кирки и лопати. Търпана и съратниците му дори нямат шанс да се защитят, защото ръцете им са завързани с тел.

Дори и без своя командир и въпреки жертвите четата на Търпана продължава борбата. През 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села. Един от успехите на горянството е превземането на сливенското село Раково за близо 3 дни, като това се случва през 1952 година. При акцията около 15 горяни парашутисти се приземяват в Казанлъшко и Ихтиманско. Те са подготвени в Гърция, Югославия и Франция.

На 21 декември 2016 година президентът на България Росен Плевнелиев удостои посмъртно Георги Стоянов - Търпана с орден "За гражданска заслуга" I степен. Отличието му е за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния режим. Орден е присъден посмъртно и на други 29 дейци на горянското движение:

Васил Иванов Златевски

Тодор Димитров Филипов

Стойчо Христов Караджов

Герасим Тодоров Николов

Христо Янчев Бузов

Иван Пенчев Тосев

Петър Димитров Дойков

Петко Маринов Китиков

Георги Иванов Комитов

Минчо Петков Михов

Атанас Иванов Баталов

Спас Тодоров Райкин