Асен Овчаров - родоначалникът на джаза в България

Подложен е на репресии след покана за турне в САЩ 

Захвърлен е в концлагера в Белене заради шпионаж и изпълнение на "Интернационала" 

"Джазът, както всичко в Америка, е монополизиран. Основават се фабрики за производство на всевъзможни крещящи, стържещи, виещи и чукащи инструменти. Възникват десетки нотни издателства, които с бясна конкуренция заливат света с булевардната си продукция. Дивият крясък, бесният ритмус, лигавият сантиментализъм, патологичната еротика - това е новото съдържание на джазовата музика... У нас тази поквара все още продължава да си съществува, насаждана безпрепятствено от джаза "Овчаров", на когото подражават всички по-малки състави от този род."

Тази злобна и изпълнена с грозни епитети статия излиза в края на 40-те години в комунистическа България. Насочена е към основоположника на джаза у нас Асен Овчаров и първия джазов оркестър в страната ни - "Джаз Овчаров".

Тоталитарната власт не приема таланта и делото на Асен Овчаров и безмилостно го захвърля в концлагера в Белене. Прави всичко възможно да изтрие делото му, но днес имаме свободата да разкажем историята на един забравен български гений.

Овчаров е роден в Харманли през 1906 г. и в родния си град успява да завърши гимназия. Следва химия в Софийския университет, но поради липса на средства не успява да завърши. И по-добре, защото в тези мигове се ражда един велик музикант.

За кратко учи при преподавателя в Музикалната академия Андрей Стоянов. През 1932 г. в "Родно радио" Асен Овчаров изпълнява за първи път в България джазов концерт на живо и поставя началото на нежния музикален стил у нас. Година по-късно по своя инициатива прави опит за структуриране на джаза и създаване на професионална организация на множащите се оркестри. Но политическата върхушка в комунистическа България е непреклонна - джазът е изключен от държавната политика. Това не спира Асен, който създава първия джаз клуб в България - "Джаз оркестрал клуб", който е учреден в заведението "Алказар" на бул. "Цар Освободител" в София. Председателското място е заето от Борис Левиев, който е цигулар, композитор, диригент и дядо на Кирил Маричков от "Щурците". Поради неуредици джаз клубът просъществува само една година.

До началото на Втората световна война Овчаров работи усърдно - през лятото свири в "Морското казино" във Варна, а през зимата се изявява в съставите на Ангел Сладкаров и Дилков. Скоро след това е мобилизиран във военните действия, но през 1945 г. създава оркестър, който свири в баровете "Астория" и "София" и в ресторант "България". Солист-цигулар е Александър Николов - Сашо Сладура. Същият, когото комунистическа власт изпраща на сигурна смърт, защото обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на офицера от Държавна сигурност Мирчо Спасов Сашо Сладура е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години.

Сходна, макар и не с фатален край, е и съдбата на Асен Овчаров. През 1949 г. джаз музикантът е арестуван в обвинение в шпионаж за САЩ и Великобритания. Обвинен е за това, че се опитва да джазира "Интернационала" (международен пролетарски химн на комунистически, социалистически и анархистически организации и химн на СССР от 1922 до 1944 г.). Изселен е със съпругата си балерина в Тутракан, след като прекарва 6 месеца в следствения затвор. След това е въдворен в концентрационния лагер в Белене. Освободен е през 1952 г., но скоро след това по политически причини е осъден на шест години затвор.

Предполага се, че политическите репресии срещу Овчаров започват, след като през 1949 г. получава покана за турне.

Излизайки на свобода, властите не му разрешават да се завърне в София. Установява се в Пловдив, където работи като диригент и композитор на ансамбъла за песни и танци в местното радио. Също така ръководи естрадния състав на Дома на транспортните работници.

Овчаров издъхва в Града под тепетата през 1972 г. на 66-годишна възраст след много труден, но и творчески успешен живот.

Леа Иванова се присъединява към оркестъра

Първият джазов оркестър в България е създаден през 1937 г. в София. Това е "Джаз Овчаров" в състав Божидар Сакеларев - кларинет и алтсаксофон, Нико Нисимов - тенорсаксофон, Леон Алфаса - алтсаксофон, Стефан Кованов - тромпет, Давид Ашкенази - ударни инструменти, Александър Николов - Сашо Сладура - цигулка и контрабас. Оркестърът се помещава в луксозния по онова време ресторант "България".

През 1938 г. в кинотеатър "Роял" се състои първият голям концерт на оркестъра. След няколко изяви австрийски импресарио предлага на Асен Овчаров дълго турне в Аржентина, но въпреки че са подготвени рекламните материали, направени са снимки и са отпечатани афиши, по неизвестни причини турнето не се осъществява.

"Джаз Овчаров" свири при откриването на хотел "България" през 1938 г. Три години по-късно "Джаз Овчаров" е основен оркестър на вариетето, което е открито в Градското казино в София.

Към джаз формацията са привлечени джазовите певици Лени Вълкова, Люси Найденова и Леа Иванова, познати като "Трите Ел". Първият класически бигбенд на Балканския полуостров е създаден именно от Асен Овчаров през 1942 г.