Стефан Ватев е първият професор по педиатрия

Организира първата млечна кухня за деца у нас 

Успява да спре холерата в България в началото на ХХ век 

Първият български професор по педиатрия Стефан Ватев е не само сред създателите на Медицинския университет в София, но и забележителен учен, който успява да спре разпространението на холерата у нас.

За 80 години достоен живот ученият остава бележита диря с постиженията си в медицината, както и с изследователската си дейност на българския фолклор.

Още от ранна възраст животът му подсказва, че ще има необикновен път. Стефан завършва гимназия в чешкия град Пардубице, след това работи като учител в Габрово и София, а впоследствие завършва медицина с докторат в Лайпциг и специализира детски болести в Берлин. Роден на 6 февруари 1866 г. в Ловеч, но най-големите си успехи постига в София.

Лекарите Стефан Ватев, М. Русев и Петър Ораховац имат огромни заслуги за откриването на Медицинския университет в София, който гордо носи званието на най-старата институция за висше медицинско образование в България. Основан е с декрет на цар Фердинанд през 1917 г., като по онова време е Факултет по медицина към Софийския университет. Тримата медици подготвят болничните отделения на Александровската болница за нуждите на бъдещите клиники на факултета и организират обучението на преподавателски кадри.

Катедрата по детски болести е създадена през 1919 г. Първоначално ръководството е поверено на д-р Хр. Павлович, а след проведен конкурс година по-късно се поема от д-р Стефан Ватев. През 1923 г. Ватев става първият професор по педиатрия в България и ръководи катедрата до 1936 г.

Отначало в катедрата са били обособени два основни сектора - кърмачески и вътрешно отделение, в които са приемали деца с най-разнообразни заболявания, включително с туберкулоза, детска церебрална парализа, сепсис, антракс, с ментални отклонения и цялата останала обичайна детска патология. По-късно започва оформянето на специализирани отделения и сектори, като например по хематология, ендокринология, нефрология и др.

Още преди да достигне до университета, Ватев има впечатляващи постижения. През 1905 г. е назначен за ръководител на Детското отделение в Александровската болница в София, като това е първото педиатрично отделение в България. Три години по-късно вече е начело на Дирекцията за опазване на общественото здраве. Ватев работи за изграждането на здравни навици у населението и отхвърляне на битуващите митове сред хората. Огромна полза за тази негова дейност имат множество трудове с научен и практически характер.

Впоследствие лекарят създава специална здравносъвещателна станция за майки и деца в Александровска болница, като такива се появяват из цялата страна. На обществени начала медикът дава съвети за отглеждането и храненето на децата. Организира и първата детска млечна кухня през 1934 г., както и снабдяването на бедните семейства с комплекти от пелени и дрехи.

По време на Балканските войни в периода 1912-1918 г. е главен инспектор на Доброволническата санитарна служба и дружеството "Червен кръст" при Главната квартира на Действащата армия и завеждащ IV местна военна болница в София. Негови съвременници са изключително признателни, че Ватев дава отличен пример в битката срещу холерата. В началото на ХХ век болестта тормози цяла Европа, но незабавните действия на българския лекар драстично намаляват случаите у нас. Този опит е безценен през Балканската война, когато организира курсове за медици и появата на подкрепителни пунктове за болни и ранени.

Стефан Ватев има и друга страст освен медицината - българския фолклор. Успява да събере над 400 народни песни, които публикува в "Периодическо списание".

Ученият е член на Антропологическото дружество в Париж, Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, Германското дружество по педиатрия и др. Участва редовно в международни конгреси по медицина в чужбина. Един от основателите на Българския лекарски съюз и Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Председател на научния комитет за подготовка и издаване на сборник "Ловеч и Ловчанско". Председател на Ловчанското читалище "Наука" и един от основателите на музея към него. Безчет е приносът му към страната ни, така че не е изненадващо, че улица в Ловеч носи неговото име.

На 18 април 1920 г. проф. д-р Стефан Ватев дарява 30 хиляди лева на БАН за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е сумата да се вложи в държавно банково учреждение с най-висока лихва. Когато капиталът на фонда достигне 100 хиляди лева, да се дава награда на научен труд из областта на медицинските или естествените науки. Установеният хонорар и възнаграждението на рецензентите да се изплащат от фонда.

Фондът е образуван през 1920 г. През същата година Природоматематическият клон на академията приема правилник за неговото управление. Тъй като сумата е малка, по решение на управителния съвет на БАН от 1920 до 1941 г. фондът е оставен да натрупа средства. Към 1 декември 1941 г. капиталът на фонда нараства достатъчно и дава възможност да се изпълни волята на дарителя. Последните сведения за фонда са от 1 януари 1951 г., когато сумата възлиза на 140 940 лв.

Стефан Ватев умира на 80-годишна възраст през 1946 г., но след себе си оставя огромни познания за света и науката.