Иван Грозев два пъти е номиниран за Нобелова награда

Учител е по литература на Йордан Йовков 

Превежда световноизвестни писатели като Байрон, Шели и Лермонтов 

Два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, но далеч от най-известните имена в родното творчество е писателят Иван Грозев.

Всички знаем за Иван Вазов, Пенчо Славейков и Елисавета Багряна, но и още едно име стои сред официално потвърдените номинации от България за престижното отличие. Да, това е Иван Грозев - поет, драматург, литературен критик, учител по литература и автор на книги с религиозен характер.

На 23 януари 1928 г. Михаил Арнаудов подготвя предложение за номинирането на Иван Грозев за Нобелова награда за литература.

Академик Арнаудов не е случаен човек - автор е на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература - Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. Затова не е изненада, че забелязва таланта и постиженията на Грозев.

Предложението е гласувано в секцията на БАН и достига до регистрите на Нобеловия комитет. Мотивирано е така: Иван Грозев е интерпретатор - преводач и представител на ценностите, които притежава младата българска литература, разказват от Регионална библиотека "Любен Каравелов" в Русе.

Предложението е от 1928 г., следва и второ година по-късно. Номинациите са 30, а наградата е спечелена от Томас Ман. Германският писател печели с романа си "Буденброкови". Любопитното е, че творбата не е нова по това време, а е създадена повече от четвърт век по-рано. Въпреки че е два пъти номиниран, Иван Грозев не успява нито веднъж да достигне до един от най-важните литературни върхове.

Иван Грозев Петков е роден на 23 юни 1872 г. в русенското село Червена вода. Завършва средно образование в дунавската столица, след което следва славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София, като забележителен момент в биографията му е, че е бил преподавател по литература на великия български писател Йордан Йовков.

От началото на 20-те години на миналия век Грозев започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет "Климент Охридски". Бил е редактор на списание "Теософия" и превежда "Гласът на безмълвието" от Елена Блаватска. Приживе писателят сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Всемирна летопис" и "Хиперион", посочват още от регионалната библиотека в Русе. Председател е на Управителния съвет на "Културно дружество българско родно изкуство" и член на Съюза на българските писатели.

"Иван Грозев има стихове, посветени на родината, природата, майката, има и социална поезия - най-вече в ранните си публикации, които се доближават до канона, очертан от Възраждането и Иван Вазов. Основният масив на творчеството му обаче го вписва в литературната история като изявен символист и мистик. Тук трябва да се отбележи и акцентираната романтическа специфика на произведенията му - с фолклорните мотиви, с афинитета към крайностите и контрастите, с вкуса към баладичното и разбира се - с пристрастието към тайнственото и необичайното. В тематично отношение показателна е ориентацията му към две много специфични линии в българската литература от първите десетилетия на ХХ век - интерпретацията на митологизирания образ на Боян Магьосника (Боян Магесник) и на сюжети, свързани с богомилството. В творчеството му те се преплитат с елементи на масонската символика (градежа, храма) и теософската философска нагласа. Този много своеобразен български автор остава в забрава десетилетия наред след 1944 г., голям принос за откриването му в последните години има изследователката Елена Азманова", пишат от Речник на българската литература след Освобождението.

Първото стихотворението на Грозев е озаглавено "Песен на свободата" и е публикувано в списание "Българска сбирка" през 1896 г. Родният творец също има огромен принос в превода на чуждестранни творби на известни писатели като Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Михаил Лермонтов и други. Автор е и на драмата "Наши хора" (1903).

През 1907 г. заминава за Германия и в Нюрнберг завършва драмата си "Златната чаша", чийто сюжет е от историята на богомилството. По-късно пише драматичните поеми "Змей" (1912) и "Семела" (1922), драмите "Йов" (1942) и "Съдний ден (Ахасфер)" (1945). От драмите, върху които работи, недовършена остава "Боян Магьосникът" (1906). Издава и една стихосбирка, озаглавена "Видения и съзерцания" (1919).

Умира на 10 януари 1957 г. в София, а от брака му със съпругата му Мария Гюлов Грозева има едно дете - Анна.

120 души са я печелили, двама я отказват

Нобеловата награда за литература е присъждана 116 пъти между 1901 и 2023 г. на 120 лица: 103 мъже и 17 жени.

В четири случая наградата е поделена между двама, а в седем случая не е присъждана. Сред лауреатите са писатели на 25 различни езика. Най-младият лауреат е Ръдиард Киплинг, който е на 41 години през 1907 г., когато е бил награден. Най-възрастният лауреат е Дорис Лесинг, която е на 88 години през 2007 г., когато е наградена.

Наградата е присъдена посмъртно само веднъж, на Ерик Аксел Карлфелд през 1931 г. Двама писатели са отказали наградата, Борис Пастернак през 1958 г. (отначало я приема, но по-късно е принуден от властите на Съветския съюз да откаже наградата) и Жан-Пол Сартр през 1964 г.

Присъжда се според завещанието на шведския химик, индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел.