Беньо Цонев е бащата на българския език

*Изучава диалектите и очертава "ятовата граница" 

*Създава първия тълковен речник и първата туристическа песен 

Благозвучността на българския език, както и опростеният правопис не са случайно явление. Зад изграждането на съвременния облик на свещената реч на нашите деди стои конкретен човек. Това е Беньо Цонев и днес ще почетем паметта му с разказ за приноса му.

Безкрайни са делата, с които остава значима диря в историята – езиковед славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Главната цел, която Беньо Цонев поставя в живота си, е смела и не е правена преди това от никого - написването на пълна история на българския език.

Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Основното си образование завършва в родния си град, а в ранните си години проявява влечение към литературата, пише и стихове. Когато е едва 16-годишен, Министерството на народната просвета му отпуска стипендия, за да продължи образованието си в класическата гимназия в Загреб, която завършва блестящо през 1884 г. Учителства в Петропавловската семинария край Лясковец и в Лом до 1886 г. С нова стипендия заминава за Виена и учи две години славянска и романска филология. В Лайпцигския университет слуша лекции при най-известните по онова време професори езиковеди и защитава докторската си дисертация на тема "За източнобългарския вокализъм", пише регионалната библиотека в Ловеч, която в наши дни носи неговото име.

От 1890 до 1893 г. учителства в Софийската държавна мъжка гимназия и чете лекции във Висшето училище. От 1895 г. е професор по история на българския език и диалектология. Чете лекции и по славянска палеография. Основно място в научноизследователската му дейност заемат българският език и въпросите на българската литературна история и критика. В редактираното от него списание "Български преглед" публикува множество критически статии и отзиви за литературни произведения, посочват още от библиотеката.

През цялата си научна кариера Беньо Цонев издирва и проучва връзките между старобългарския език, запазен в средновековните писмени паметници, и живите говори на съвременния български език.

В статията "Увод към историята на българския език" Цонев определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди. Първо, да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. Второ, как се променя и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. И трето, какъв е сега българският език след всичките си менитби.

Проучванията на професора започват да дават отговори и по този начин Цонев подготвя здрави основи за създаване на научна история на българския език.

Но съдбата има други планове за живота му. Макар това да е голяма цел на Цонев, само първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе му - през 1919 г. Многобройните езиковотворчески и диалектоложки изследвания на Беньо Цонев са събрани и издадени след неговата смърт от ученици и колеги като втори и трети том на "История на българския език". Ученият така и не дочаква да ги види и да въздъхне с облекчение, че е изпълнил мисията си. Но с добрия си пример вдъхновява за това следващото поколение.

Дейността на Цонев е изключително широка. Ученият прави изследвания на славянски ръкописи от Средновековието и османския период - описи на ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатните книги в Народната библиотека в София, на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека и библиотеката на Българската академия на науките, славянски ръкописи в Югославянската библиотека в Загреб, Кралската библиотека в Берлин и други известни книгохранилища.

Цонев създава "Програма за изучаване на българските народни говори". Това не е случайно, тъй като е запленен от диалектите и вярва, че могат да обогатят езика ни. Сам по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите.

Беньо Цонев очертава точно по селища и така наречената "ятова граница", която по изговора, например "бял-бел", "дядо-дедо" и др., разделя българското езиково пространство на две основни наречия - източнобългарско и западнобългарско. На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Плевен и Луковит и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко и Солунско.

Не може да пропуснем и, че Цонев е съавтор на "Български тълковен речник" - първия, който си постави задача да представи пълно речниковото богатство на българския език.

В научната му биография определено място заема и дейността му като преводач от хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски език. Обогатява българската преводна литература с произведения на световноизвестните автори като Адам Мицкевич, Гьоте, Виктор Юго, Емил Зола, Алфонс Доде, Антон Чехов. Подписани с псевдонимите Б.Юн (Беню), Б.Б, Орфен, Ялпухов публикува и свои стихове в списание "Български преглед". По негов текст е създадена и първата туристическа песен "Песен походница" (1912 г.).

Бил е пет пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през учебната 1910/1911 година е ректор на университета. Първият председател е на съставения научен комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване историята на Ловешкия край. По тоя повод обикаля Ловешко, изнася беседи за необходимостта от написването на такава история, среща се с местни дейци във връзка с организиране и събиране на материали.

В личен план Беньо има два брака. Първата му съпруга умира при раждането на детето им, което също издъхва. С втората си съпруга Сабинка имат 4 деца - Любен, Драгомир, Добрин и Маргита.

Умира на 5 октомври 1926 г., а днес улици в София и Ловеч носят неговото име, както и библиотеката в Града на люляците. Провъзгласен за Почетен граждани на Ловеч от 15 февруари 2018 г. - посмъртно, "за приноса му към духовното и културното развитие на града и региона и във връзка със 155-ата годишнина от неговото рождение".

Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Много са неговите статии, публикувани във вестници и списания, в които обяснява и предлага как може да се стигне до правилност, благозвучие и изразителност в устната и писмената реч на българина. И днес му благодарим за приноса.