Баба Неделя - учителката, която обучава хиляди българки

Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски 

С дъщеря си ушива знамето за Разловското въстание 

Родена като Неделя Делюва Гульова, впоследствие става Неделя Петкова Караиванова, но накрая остава в историята като Баба Неделя.

Трите имена са и три различни стъпки от израстването на достойната българка. Малкото момиченце от Сопот, което получава елементарна грамотност, се превръща в учителка на хиляди български момичета, омъжва се за най-малкия вуйчо на Васил Левски, а пратеник на Апостола й дава изключително важна мисия за Разловското въстание. Баба Неделя извървява много достоен житейски път, което ни вдъхновява да й посветим материал.

Неделя Петкова е родена на 13 август 1826 година в Сопот - град, който по това време още е в пределите на Османската империя. Плахи са първите й стъпки в живота, след като получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир. Счита, че това не й достатъчно, и се самообразова.

Достойната българка е само на 19 години, когато се омъжва за най-малкия вуйчо на Васил Левски - търговеца Петко Караиванов, който е брат на майка му Гина. След време мъжът й умира от холера и оставя жена си с пет деца, бременна с шесто. Неделя вече се сблъсква с първите изпитания в живота си, но това не сломява духа й.

Бележитият ни възрожденец Найден Геров забелязва огромен потенциал в Караиванова и по негова препоръка става учителка в новооткритото девическо училище в София. Започва да предава знания, когато е на 32-годишна възраст, и остава на позицията си в светата обител в продължение на три години. Там работи със Сава Филаретов - изтъкнатия просветен деец и общественик от Възраждането, който отваря първото девическо училище в историята на България.

Първоначално Неделя Петкова среща много трудности, но след година вече има 200 ученички. През годините броят на нейните възпитанички расте и хиляди българки са образовани под нейното вещо преподаване. По-късно е учителка в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869) и Велес (1870-1871).

Редом с образователния си принос за страната ни баба Неделя извършва и други добри дела. Докато е учителка в девическото училище Прилеп, организира за първи път честване на празника на светите братя Кирил и Методий.

По време на престоя си във Велес през 1870 година се включва в местния революционен комитет, поддържащ връзки с Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един ден във временния дом на баба Неделя пристига пратеник на Васил Левски и й поставя задача - да изработи знаме, за което й е изпратен модел. За да завършат работата си навреме, тя и дъщеря й Станислава работят денонощно. За зла беда един ден хазяинът им Георги Колев ги предупреждава, че са разкрити. Но с хладнокръвие двете навреме скриват и спасяват знамето.

Но след разкритието, че просветителката е част от революционния комитет, следва прогонване от Велес. С подкрепата на Зографския манастир Баба Неделя основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун. Неуморният й дух не я оставя да бъде единствено учителка и участва в борбата на местното население срещу гъркоманите. В този период от живота си създава дружество "Българска зора" в Солун. Първоначално това е женско формирование, но след това е разкрита и мъжка секция към него.

Дружеството, макар че има културно-просветен характер, поддържа църковно-националните стремежи и борби, училищното дело, организира националните празници и защитава интересите на българското население в околните села. В него участват първоначално учителките Ст. Банчева, Екатерина Хр. Архимандритова, свещеник Иван Панчов и други. В сблъсъците със силната прогръцка пропаганда в Солун у дейците на дружеството се създава убеденост за необходимостта от борба. В края на 1875 година около сдружението се създава революционна група, която впоследствие участва в организирането на Разловското въстание през 1876 година.

Паралелно баба Неделя съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия. И така стига до нов значим момент в живота си - да ушие второ знаме с дъщеря си, което е използвано по-късно в Разловското въстание. Бунтът на българското население, наричан още Малешевско въстание, е част от Априлското въстание в областите Малешево и Пиянец (днешна Северна Македония) от 1876 година срещу Османската империя.

Въстанието в село Разловци избухва преждевременно на 7 (19) май, когато в селото пристигат османски данъчни чиновници. Те са нападнати от чета от 60 души начело с Димитър Беровски и поп Стоян. Една група въстаници остава да пази укрилото се в горите население, а втора тръгва към Митрашинци, където попада на османска част. В сражението Беровски е ранен, а поп Стоян, поп Иван Попгеоргиев и Костадин Карчов се загубват от основната чета. Те правят опит да се укрият в Рилския манастир, но са разкрити. Поп Стоян се самоубива в Хрельовата кула, а поп Иван и Карчов успяват да избягат в Белград и по-късно се присъединяват към четата на Ильо войвода. Въстанието е потушено жестоко.

Баба Неделя доживява Освобождението и първоначално заживява в Кюстендил, а след това се установява в София. Неслучайно площад в сърцето на столицата, точно до сградата на НДК, носи името на достойната българка.

Умира в София на 1 януари 1894 година. Погребана е в Парцел 0 на Централните софийски гробища. А морският нос Баба Неделя на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван точно на днешната ни героиня, чието дело заслужава да не остава потънало в забравата.