Боян - най-малкият брат на Христо Ботев, загива във война

Издъхва едва 19-годишен, но се издига до младши лейтенант 

Ранен в стомаха и прободен на две места с щик, но със сабята си поваля двама противникови бойци 

Най-малкият и най-непознатият брат на Христо Ботев - така остава в историята Боян Ботев, който живее едва 19 години, но за краткия си житейски път се отличава с изключителна смелост и достойно поведение.

Боян е роден на 6 май 1866 г. в Калофер в семейството на възрожденския учител Ботьо Петков и Иванка Ботева. Даскал Ботю и съпругата му имат 9 деца, сред които са революционерът Христо Ботев, учителят Стефан Ботев и генералът Кирил Ботев - Христо (1848-1876), Ана (1850-1867), Петко (1852-1872), Стефан (1854-1890), Кирил (1856-1944), Тота (1859-1864), Генко (1861-1863), Генко (1863-1866) и Боян (1866-1885).

Макар Боян да остава в сянката на по-големите си братя, той също извървява смело краткия си живот и дава своя принос за свободна и независима България.

През 1875 г. след смъртта на баща си заминава за Букурещ, където остава до заминаването на брат му Христо за България, след което се отправя към Русия, където постъпва в Южнославянския пансион в Николаев. Това е специално училище в Руската империя, съществувало в края на ХIХ век в градовете Николаев (Украйна) и Дрогичин (Беларус). Целта на училището е да обучава младежи от балканските славянски народи - българи, сърби, черногорци и др. В пансиона учат редица станали известни по-късно българи - революционери, политици, общественици и др. Сред тях са Панайот Волов, Алеко Константинов, Екатерина Каравелова, Георги Кирков, Александър Малинов и други.

Там се задържа до 1879 г., когато заминава за Елисаветград (дн. Кропивницки, Украйна), където постъпва във Военната гимназия. Завършва курса на учебното заведение през 1883 г. и решава да постъпи като волноопределяющ се във волинския пехотен полк.

Преди това си взема отпуск и същата година се отправя към България. При среща със съученика си от Южнославянския пансион Димитър Русчев решава да остане в Княжество България и двамата заедно да постъпят в Софийското военно училище. През 1883 г. се записва в старшия общ клас на Военното на Негово Княжеско Височество училище (дн. Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново).

Поради избухването на Сръбско-българската война не успява да завърши и е произведен предсрочно в портупей-юнкер. Боян Ботев е мобилизирани и зачислен в 7-а рота от 5-и пехотен дунавски полк.

"Макар да не е задължен да се включи във войната, Боян Ботев не се поколебава и се записва като доброволец, за което решение казва: "Няма да засрамя батя си Христа, ще отмъстя на врага заради него". По свое желание е зачислен в състава на Седма рота от Пети пехотен дунавски полк и става помощник на ротния командир. На 7 ноември 1885 г. при атаката на височината Три уши е началник на целта и управлява стрелбата. Щурмът е успешен, но по време на сражението Ботев е тежко ранен. За този епизод съществуват различни сведения. Според едно от тях той е улучен в корема, друго сочи, че освен че получава огнестрелната рана, бива прободен на две места от щик, а до него са намерени двама сърби, посечени от шашката (бел. ред. - сабя с дълго леко извито острие) му. В трето сведение, което дължим на Боян Ботйов, се говори за уцелване от три куршума и намушкване два пъти с щик", пише в книгата "Достойните непознати" на Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов.

И друг брат на Ботев взема участие в тази война - Кирил. През 1885 г. в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция. На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската армия, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери.

Кирил се застъпва за брат си при един неприятен инцидент във военното училище. "Научен силно да цени своето достойнство и чест, той влиза в конфликт с инструктора кап. Федяй, който засяга младия юнкер, а той на своя страна не остава длъжен и отговаря с обида. Спасен е от изключване само благодарение на застъпничество от негови другари и брат му Кирил", разказва още "Достойните непознати".

Боян Ботев умира от раните си в София на 10 ноември 1885 г. По това време е само на 19 години. Посмъртно най-малкият брат на Христо Ботев е произведен в чин подпоручик, което в наши дни се равнява на младши лейтенант. Независимо как точно се развиват последните мигове от живота му, младежът остава в историята със своя героизъм и готовност да жертва живота си за родината.

Стефан оставя следа в учителстването

Стефан Ботев първоначално учи при баща си, като впоследствие е изпратен с помощта на Евлоги Георгиев в Австро-Унгария.

След завръщането си е учител в Панагюрище през 1873-1874 г. Замества брат си Христо в българското училище в Букурещ през 1875 г. Оказва му също помощ при редактирането на вестник "Знаме". Завръща се в България през 1886 г. Директор е на Пловдивската народна библиотека и музей от 1888 г. Две години по-късно издъхва само на 35-годишна възраст.