Недко Каблешков - благодетелят на Пловдив

Втори братовчед е на революционера Тодор Каблешков 

Отказва да е кмет, за да стане дарител 

"Държавата е мащеха за Пловдив."

Това са думите, които общественикът и публицист Недко Каблешков повтаря през целия си живот.

Адвокат по професия, който се отказва доброволно от голямата политика, като решава с благотворителна дейност да помага на хората в града под тепетата. Недко Каблешков остава в историята като голям дарител на Пловдив, а доброто му дело се помни до ден-днешен.

Недко е роден през 1867 година в град Копривщица и с активен живот и добро сърце успява да доживее до 97-годишна възраст. Произхожда от Каблешковия род, негов втори братовчед е видният български революционер и апостол на Априлското въстание Тодор Каблешков.

"Преди въстанието Тодор Каблешков отишъл при моя прадядо да му иска пушката и казал: "Вие няма да вкусите от свободата, заради която взимам тази пушка, но ей това дете - и посочил с пръст моя дядо, ще живее в свободна България", разказва пред "Марица" неговата внучка Райна, която за съжаление издъхва преди две години.

Останал 9-годишен сирак, Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов - учител и революционер, който също има дейно участие в Априлското въстание. По-късно с помощта на женското благотворително дружество "Благовещение" в Копривщица Недко е изпратен в българско-католическата гимназия в Одрин, където получава добро образование. Пътят му продължава да е извън родината и завършва правни и политически науки в университета в украинския град Лвов.

Недко Каблешков е само на 22 години, когато е назначен за прокурор в Пловдивския окръжен съд. Шест години по-късно започва самостоятелна адвокатска практика и малко след това е избран в ръководството на колегията. Професионалните му стъпки продължават в политиката, но скоро ще разбере, че не това е неговото поприще. Първо е общински съветник в периода 1899-1901 г., като е член на народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско ръководство. Предложено му е да стане кмет, но отказва. Подава си оставката като общински съветник и с отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 г. се отказва от участие в политиката, за да се отдаде на благотворителна дейност. Нещо немислимо в наши дни.

Пътят на доброто му е тясно свързан с живота на дружествата "Майчина грижа", "Инвалид" и Съюза за закрила на децата. Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив, а впоследствие поема управлението и на открития в Пловдив по това време благотворителен дом "Кудоглу", за чийто основател Димитър Кудоглу разказахме през миналата година в история №16 от "Забравените български гении" (виж карето). Впечатляващо е, че Каблешков остава на този пост цели 18 години. Постепенно домът се превръща в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров.

Палитрата от инициативи на Каблешков е наистина шарена. Общественикът е идеолог за издигане паметник на загиналите във войните и паметник на Съединението в Пловдив, като и почетен член на спортен клуб "Ботев" (Пловдив). Също така е юрист на пловдивската еврейска общност, техен защитник и приятел, който помага за спасяването им през 1943 г.

През октомври 1920 г. Недко Каблешков е председател на юбилейния комитет, който организира и ръководи тържествата в Пловдив по повод 70 години от рождението и 50 години от писателската дейност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица "Станционна" е преименувана на улица "Иван Вазов". Освен всичко изписано досега Каблешков прави голямо етнографско дарение на общинския музей, с част от което по-късно се поставят основите на Етнографския музей в града под тепетата с откритата тогава и експонирана Копривщенска стая.

В пловдивското село Бойково през 1908 г. Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и полага основите на първото детско летовище "Майчина грижа". Същевременно основава читалището в селото и му създава устав, подарява му книги, за да започне то да работи през 1911 г.

"Дядо дарява всичките си имоти доброволно, макар много да обича Бойково. Дал вилата си за лечение на пловдивските граждани от нервни болести. Историята звучи като легенда, но е съвсем точна. Лекари му казват да ходи в селото и дядо започва да почива в него. След това там си правят цяла колония всички французи от Пловдив. Всички преподаватели от Френския колеж ходят да почиват в Бойково", разказва приживе внучката му Райна.

Фамилията на Недко Каблешков пази снимка, на която католическият нунций Анджело Джузепе Ронкали почива във вилата на пловдивския дарител с добро сърце. Духовникът впоследствие става папа на целия католически свят с името Йоан XXIII.

Димитър Кудоглу основава Дом за народно здраве

Димитър Кудоглу е търговецът на тютюн, който остана в историята като един от най-големите български дарители.

Той няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата му след лечение в Италия. Няколко месеца след това Кудоглу решава да създаде най-големия си проект - Дом за благотворителност и народно здраве.

Благодетелят купува за 5 милиона лева сградата на хотел "Цар Симеон", финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив, с приходите от които да се издържа домът, който е открит на 8 октомври 1927 г. в центъра на града.

Според завещанието на дарителя обслужването на бедни граждани трябва да е безплатно, но заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на персонала, консумативи и др. са осигурени за вечни времена.

След Втората световна война домът е национализиран, а през 1973 г. сградата е съборена, за да бъде построена пощата.