Йордан Иванов е откривателят на "История славянобългарска"

Изследването за изданието "Български старини из Македония" му отнема години 

Намира книгата на Паисий Хилендарски, след като други не й обръщат внимание 

Годината е 1906 г. Историкът и археолог Йордан Иванов е на поредното си посещение в Зографския манастир в Света гора.

Един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура попада на малка книжка, на която никой не обръща внимание. Изданието дори не е подвързано. При предишни посещения други изследователи разгръщат книжката, но не й обръщат внимание, тъй като мислят, че става въпрос за препис.

Но Йордан Иванов започва трескаво да прелиства изданието и в един момент осъзнава, че става въпрос за едно от най-големите открития в модерната ни история - това е оригиналът на "История славянобългарска". Става въпрос за първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760-1762 г. Изданието се приема символично за начало на Българското възраждане.

В началото на ХХ век Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и може да пътува из атонските манастири. Именно така има достъп до библиотеките и успява да открие отдавна изгубената и забравена книжка. Изследователят Иванов я издава под заглавие "История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914".

Иванов има огромен принос текстът в "История славянобългарска" да достигне до нас в днешно време, тъй като успява да представи изданието на съвременен книжовен език.

Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил в занаятчийско семейство - баща му е мутафчия, а дядо му свещеник. Фамилното им име е Шишкови. Получава средното си образование в Кюстендил и продължава да учи във Висшето училище в София, където 20-годишен завършва с отличие славянска филология.

Професионалният път на Иванов не е случаен, тъй като има наистина бележи учители - Александър Теодоров-Балан (първият ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"), Любомир Милетич (един от най-видните български учени и интелектуалци), Беньо Цонев (бащата на българския език, за когото ви разказахме в история щ71 от "Забравените български гении"), Иван Шишманов (филолог, писател, университетски преподавател) и други.

През следващите две години - 1892-1894 г., Иванов специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е учител по български и френски език и литература в Сливенската гимназия, а впоследствие става лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906 г.)

В периода 1906-1908 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и точно тогава идва значимото му откритие на "История славянобългарска".

За българския изследовател следва една наистина впечатляваща научна кариера. През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, а 13 години по-късно вече е редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г. Напуска университета на 70-годишна възраст, като дори и на пределна възраст продължава да преподава на будните български младежи.

В два периода от 1920 до 1923 г. и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж.

Достойният му живот е изпълнен с още значими позиции. Йордан Иванов е един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901 г.) и на Българския археологически институт. Също така е член-учредител на Македонския научен институт.

Проф. Иванов остава запомнен в историческата наука с мащабното свое изследване "Български старини из Македония".

Книгата е резултат от многогодишни системни авторови проучвания на политическото, църковното и културното минало на Македония като част от историята на българския народ. Първото издание излиза от печат в София през 1908 г. Второто издание на книгата е от 1931 г. То е по-пълно и е обогатено с нови археологически, епиграфски, исторически и книжовни паметници.

Второто допълнено издание се състои от две части. Първата съдържа надписи и бележки, събрани предимно от църкви и манастири из македонските предели: Охридско, Преспа, Битолско и Прилепско, Скопско, Тиквеш и Мориово, Солунско и други. Втората част съдържа ценни книжовни и исторически паметници като Солунската легенда, съчиненията на Климент Охридски, жития на Иван Рилски и други. Тук са поместени грамотите на византийския император Василий II Българоубиец за правата на Охридската архиепископия и редица грамоти на български царе.

През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност Йордан Иванов е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

Умира в София на 29 юли 1947 г. след един достоен и ценен за България живот.

Държавна сигурност я подменя с копие и я носи в България

Написаната от Паисий Хилендарски чернова е запазена и се съхранява в мястото й на написване - библиотеката на Зографския манастир в Света гора.

През 1984 г. българските разузнавателни служби от Държавна сигурност подменят с копие оригиналната чернова и я изнасят в България. Причината е, че били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената война. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 90-те години на миналия век. През 1998 г. по инициатива на президента Петър Стоянов книгата е върната отново в Зографския манастир.