Бяла Бона - хубавата революционерка, която държи хан

Гощава турски големци и научава тайни от тях 

Носи в затвора храна и дрехи на четници на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Филип Тотю, приютява Любен Каравелов и Стефан Стамболов 

Смели български мъже дават живота си в името на свободата на родината. Всички знаем имената на националните ни герои и можем с лекота да изброим подвизите им, но сред тях понякога откриваме и не по-малко храбри и борбени българки.

И докато за Баба Тонка знае всеки, то една друга е с не по-малък принос за свободна България. Това е търновката Бона Симеонова Станчева, известна с прозвището си Бяла Бона.

Смелата жена помага на четници, научава тайните на турците, събира пари за революционни дейности и пренася тайна кореспонденция. Турците на няколко пъти се усъмняват в нейните дела и я претърсват и задържат, но никога не успяват да докажат ролята й по пътя към Освобождението.

Бона си поема първата глътка въздух през 1830 г. в Търново. Житейският й път неслучайно е свързан с революционна дейност, тъй като баща й Ганьо Витанов участва във Велчовата завера. Опитът за въстание на българите в Търновско и Силистра е през 1835 година. Преди планираната дата на бунта - навръх Великден, заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия. За изтръгване на признания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници. Те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт. Повечето ръководители на заговора, включително Велчо Атанасов, който е основен инициатор и трябвало при успех на бунта да бъде провъзгласен за Княз Търновски, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 4 април.

След смъртта на баща си Бона наследява голяма странноприемница, известна като Бониния хан, като го управлява заедно със съпруга си Станчо.

Ханът се превръща в изключително важно място, тъй като е посещаван от турски големци. Бяла Бона гощавала важните гости, слагала им повечко хапване и пийване и ги предразполагала да си развързват езиците. Така умната българка научавала за предстоящи арести и акции на османската власт и предупреждавала за тях революционния комитет в Търново.

Авторът на първия академичен труд по история на България Константин Иречек описва хана на Бяла Бона, след като има честта да го посети лично: "Прилепен е към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре на тесен двор отсядат колите. Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледало, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи".

За мястото пише и Василий Немирович-Данченко, който е руски писател, публицист и журналист: "Този хан през 60-те години на миналия век бил най-добре уреденият в града ни. Освен места за спане в него имало гостилница, кръчма и кафене. Всички търговци, които идвали отвън - гърци, турци, както и чужденци - французи и италианци, да купуват пашкули бубено семе, се спирали в Бониния хан".

Мястото за отдих било посещавано от много чужденци, които започнали да се обръщат към домакинката с Белле Боне, което се превежда Хубава Бона. Постепенно прозвището се изменило към българския говор и станало Бяла Бона.

Делата без страх продължават и извън хана. През 1867 г. Бона носи в затвора храна и дрехи на арестуваните четници на Филип Тотю, а година по-късно помага на задържаните комити на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Помага и за укриването на Стефан Стамболов, а през 1876 г. успява да спаси барут, който е осигурен за Априлското въстание. През годините в хана й са укривани десетки революционери, като с делата си спасява огромен брой животи на борци за освобождението на България. И затова неслучайно е сравнявана с Баба Тонка.

Поколения наред се разказва за това как отива да посрещне българското опълчение в местността Дервент, като им носи хляб и сол. Това се случва по време на Руско-турската освободителна война през 1878 г.

Освобождението носи радост, но и тъга за смелата българка. Бона е потресена от ужасяващото разкъсване на страната ни след Берлинския конгрес и не може да приеме, че родината не е обединена. Затова и предприема символичен, но и много патриотичен жест - сменя името на хана си на "Съединена България".

Съвременници описват Бона като красива жена, при това с много силен характер. Успявала не само да спира превъзбудените пияници в хана, но и с нежна дума да омайва чужденци и турски големци. Стая в хана си Бяла Бона дала и на Любен Каравелов, на когото искрено се възхищавала за патриотичната дейност.

В наши дни ханът на Бяла Бона не съществува, като отдавна е разрушен и на негово място е издигната нова сграда. Споменът за делото й продължава да живее чрез паметна плоча на мястото и именуване на улица във Велико Търново.

Достойната българка умира на 70-годишна възраст през 1900 г. Издъхва в родното Търново, където преминава целият й живот. Но докато се ражда в пределите на Османската империя, то кончината й е вече в Княжество България. И със сигурност има своя значим принос родината й да бъде свободна държава.