Цветан Ангелов е авторът на "Тихо се сипе първият сняг"

• Елин Пелин му дава 200 лева, за да си купи костюм и обувки 
• Като войник отказва да участва в разстрела на Никола Вапцаров 

"Тихо се сипе първият сняг,

галено щипе бузките пак,

где е на двора старият пън,

Снежко затрупа всичко навън."

Едно от най-популярните български стихотворения, сричани от деца и родители, има автор, който не е сред най-известните родни творци.

Цветан Ангелов дарява живота си, за да създава творчество за деца и юноши, а когато се подготвя да издаде роман за възрастни, издъхва точно един ден след 60-ия си рожден ден.

Писателят е роден на 28 януари 1922 г. в малка и бедна къща, известна като "къщата на баба Цена" във Враца. Много малък остава сирак след смъртта на своята майка. От нея и от вуйчо му е останал стар сандък с детски книжки - "Дивите лебеди" на Ханс Кристиан Андерсен, приказките на Шехерезада от "Хиляда и една нощ" и още много незабравими герои, които са неговото истинско богатство, разказват от Регионален исторически музей - София.

Вероятно именно в онези моменти на докосване до приказния свят Цветан решава, че един ден ще създава произведения за деца. Отгледан е от дядо си, в неговата стара къща във врачанските лозя, но голяма част от личния и творческия му живот преминава в столицата. Като дете, за да има препитание, пасе чужди крави, прекопава градини и събира билки, които продава в аптеките. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца. Първите му стихове са публикувани във врачанския вестник "Национален подем".

"Плевникът вдига снежен калпак,

сняг е затрупал къщния праг

Шаро тревожно тръска глава

"как е възможно, що е това?"

"Премеждията продължават да го съпътстват и по време на войнишката му служба - най-напред в 35-и пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Никола Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници, е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско (дн. Монтанско), а година по-късно - след 9 септември 1944 г., е студент по славянска филология в София", пише Калина Тодорова от Регионална библиотека "Христо Ботев" във Враца.

През 1946 г. настъпва положителен обрат за Ангелов, след като участва в конкурс за работа в Радио София. Великият Елин Пелин му съобщава благата вест, че Цветан печели конкурса. Така врачанският писател отново има шанс да твори, но напуска родния си град и се установява в София.

"Става редактор във вестник "Септемврийче". От 1960 до 1980 г. е главен редактор на списание "Дружинка". Написва две книги - "В минути на размисъл" (1964) и "Идва на света човек" (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Той е изключително плодовит детски автор - "раждат се" изпод перото му повече от 60 книги за деца, между които популярните "Честна дума", "Смешки от грешки", "Златотърсачи", "ЦветушкаФ, "Писана ракла", "Люлка на радостта". Издава романа за възрастни "Село в равнината". Творчеството му вълнува с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малчуганите, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най-важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му - така изпълнява завета на Елин Пелин "да стане отличен художник". Той наистина успява - като че ли всичко, до което се докосне поетът, започва да диша, да звучи, да грее, да се налива с животворни сокове, да говори със свой език", пише още Тодорова.

Величието на творчеството на Ангелов напуска пределите на България и логично произведенията му са преведени на чужди езици - немски, румънски, украински и други. Любопитен момент е, че издава част от книгите си под псевдонимите Кактус, Камен Ралев, Скорпион, Танчо Тантилов, Алексей Туманов.

"Шаро е още малко кутре,

може ли Шаро да разбере,

колко си глупав Шаро сега,

колко страхливо гледаш снега"

Трудно е да се изброят всички професионални успехи на Цветан Ангелов, но няма да е грешно, ако посочим, че е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Врачанският творец е носител на литературната награда на Министерството на просветата "Петко Р. Славейков" за 1973 г. Шест години по-късно с произведението си "Цветушка" става част от Почетния списък на Международния съвет за детска книга. Професионалната му биография се допълва от създадения от него сценарий, по който повече от 100 пъти пред препълнени салони в Народния театър "Иван Вазов" се играе пиесата "Да отвориш прозореца". Член е на БКП от 1944 г., както и членува в Съюза на българските писатели

Но най-голяма популярност придобива в исторически план със стихотворението "Тихо се сипе първият сняг", по което е създадена песничката "Шаро и първият сняг" с музика на Александър Райчев. Последният е създател на четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми "Наша земя" (1952), "Години за любов" (1957), "Капитанът" (1963) и "Опак човек" (1973). И още нещо вълнуващо - на надгробния камък на Райчев е изписано точно стихотворението "Тихо се сипе първият сняг".

Но да се върнем към Цветан Ангелов и последните моменти от живота му.

"В разговор със своя близка през пролетта на 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни, но не успява да го издаде. Разболява се и умира на 29 януари 1982 г., един ден след рождения си ден, на 60-годишна възраст", посочват още историческия музей в столицата. Един забележителен живот на един забравен български гений.