18-годишна, Савка Тошева основава копринена фабрика

• Баща й Никола Пърпов изработва един от първите български файтони 
• Комунистите й отнемат имуществото и я изпращат в Сливенския затвор 

От създаването на първата копринена фабрика във Враца на 18-годишна възраст до захвърлянето й в Сливенския затвор и заграбване на цялото й имущество е драматичният житейски път на Савка Тошева.

Талантливата дама остава в историята с уникалния си бизнес нюх, който развива в началото на ХХ век. Търговските начинания Савка подхваща още като дете, като основен принос за развитието й има нейният баща Никола Пърпов. Мъжът е иноватор - изработва един от първите файтони в България, а след това сглобява "врачански долап" - невиждан дотогава инструмент за ръчно точене на коприна.

Още като ученичка Савка се захваща с копринарството, изработва различни изделия и през 1903 г. отваря първата копринена фабрика във Враца. Началото не е било никак лесно. Имала е един стан, малко средства и многобройни задачи - непрестанни пътувания, търсене на материали и пазари.

"Стопанският климат в България по това време е благоприятен. Трайният подем в текстилната индустрия след 1926 г. е подкрепен със Закона за митническите тарифи, който по същество е израз на държавната политика на протекционизъм. В периода 1925-29 г. съществува безмитен внос на машини, горива и сурови материали, което е добра възможност текстилните фабрики да се разпореждат на местния пазар както намерят за добре. В своето начинание Савка Пърпова получава безрезервната подкрепа на семейството в лицето на съпруга и сина. Синът Анани Тошев, още младеж, но с дарби на художник десенатор, техник и конструктор е изпратен да учи в сливенския текстилен техникум. Десетина години след отварянето на фабриката по негови чертежи и под неговото лично ръководство в нея се построява отдел за коприноточене според най-новите изисквания на тази индустрия. Наличните съоръжения, филатура, предачница, тъкачница и инсталационни мрежи позволяват изработването на готови тъкани изцяло в самата фабрика. Основни дейности са копринено тъкачество, свилоточене и изработка на вратовръзки с марка "Анани", разказват от Регионална библиотека "Христо Ботев" – Враца, в проекта си "Карта на времето".

Савка Тошева е майка на четири деца - Анани, Мария, Васил и Светослав, като всички участват в развитието на фабриката, но най-деен е именно Анани. Мъжът доживява до 93-годишна възраст, вижда с очите си демократичните промени и изчезването на комунизма, който донася толкова много беди на семейството и майка му.

На 5 април 1940 г. настъпва нов етап в съществуването на копринената фабрика - става акционерно дружество с 480 хил. лева собствен капитал и се нарича АД "Савка Д. Тошева".

"Намира се на ул. "Замбина" 1. През същата година има 84 клиенти в цялата страна, а печалбата му е 573,173 лв. Общият брой сгради през 40-те години е седем - 5 масивни, 1 полумасивна и 1 паянтова. От статистическия отчет за 1946 г. към Главна дирекция "Статистика" е видно, че в предприятието е имало специална стая за почивка и хранене на работниците, донасяна е само изворна вода за пиене, съществува канализация и умивалници, два душа за баня, кухни, издържани от дружеството. Самите работници са определили таксите за ястията и напитките. Работодателят ги е кредитирал, за да използват кухните, а на края на месеца е удържал от заплатите само за продуктите. Общата площ на постройките тогава е: основни помещения 1720 кв.м и допълнителни 1037 кв.м. Собствените средства нарастват над 5 млн., но има и заеми в размер на повече от 14 млн. лева. В годините между 1940-а и 1946-а броят на заетите в производството е достигал до 120 постоянно наети и 765 за година с временно заетите работници", посочват още от регионалния музей във Враца, като се позовават на архивни данни и разкази на съвременници на впечатляващата търговка.

Качеството на продукцията е на толкова високо ниво, че е признато от търговски партньори в Западна Европа. Фабриката не спира да се развива и в един момент има дори собствен резервен двигател, за да бъде енергийно независима.

Бизнесът на Савка Тошева процъфтява до момента, в който на власт идват комунистите. Акционерното й дружество е национализирано през 1947 г., като впоследствие е слято и уедрено във фабрика "Йордан Лютибродски". Цялото й имущество, както и това на семейството й е отнето в полза на държавата. Тошева е осъдена и захвърлена в затвора в Сливен. Бясната саморазправа не подминава и синовете й Анани и Васил, които са затворени в концлагера в Белене. Репресиите не застигат единствено брат им Светослав, който има здравословни проблеми и е пощаден.

"Савка Тошева е втората жена в България, удостоена от Негово Величество Царя с дамски орден за граждански заслуги II степен. Получава го във връзка със 100-годишния юбилей на българската индустрия. Това, както и признанието и благодарността на работещите с нея като че ли са всичко, защото после признание няма. След смяната на режима тази бойка жена до последно живяла скромно със семейството си в едноетажна къща с три стаи. След затвора тя никога повече не развива подобна дейност. С огромна морална сила и физическо напрежение тя изминава дългия път на върховно усилие, защото в своето начинание се е сблъсквала и с недоверие, и с нежелание за помощ, и с пречки от всякакъв характер, но всичко това има успешен завършек. Волята на тази жена, майка на четири деца - трима синове и една дъщеря - остава непоклатима", добавят от "Карта на времето".

В наши дни улица във Враца носи името на достойната и успешна Савка Тошева.