Димитър Атанасов - министърът, който открива болестите по растенията

Обвинен е в шпионаж и измъчван след 9 септември 

Създава самоковския картоф, агрономическия факултет към СУ, пише закони и учебници 

Един министър е първият българин, който открива и изучава болестите по растенията.

Този бележит човек не остава в историята като политик, а като агроном, който постига невиждани успехи за времето си. Неговото име е Димитър Атанасов.

За кратко Атанасов е министър на земеделието и държавните имоти в първото правителство на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г). И това е единственото, което си заслужава да се отбележи за престоя му във властта. Далеч по-важна е неговата роля на агроном, който поставя основите на съвременната фитопатология в България.

Фитопатологията е наука, изучаваща болестите по растенията, причините, които ги пораждат, както и борбата срещу тях. Фитопатологията широко прилага методите на другите науки - ботаника, физиология, биохимия и други родствени дисциплини. И има четири специфични метода - метод на чистите култури (причинителят се изолира от болното растение в изкуствена хранителна среда), метод на изкуственото заразяване, метод на провокацията и метод на оцветяване на паразита.

Атанасов е роден в края на XIX век - 23 февруари (11 февруари стар стил) 1894 година, и до тогава подобни познания не са били част от научния живот на страната ни. Роден е във видинското градче Грамада, завършва земеделското училище в Садово (Пловдивско) едва на 16 години. Продължава обучението си в чужбина и успехите не закъсняват. През 1914 година следва агрономство в Лайпцигския университет. Три години по-късно завършва земеделския колеж в Ийст Лансинг и с това постижение става първият български агроном, завършил висше образование в Съединените щати.

След това Атанасов специализира фитопатология в Уисконсинския университет в Медисън при Луис Ралф Джонс (1917-1918 г.), две години работи като редовен асистент там и защитава докторат през 1920 година.

Атанасов напуска САЩ, но преди да се върне в България, продължава да трупа знания в Европа. В периода 1920-1921 година специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а от 1921 до 1925 година работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия. Последното място е особено специално за Димитър, защото в Ниската земя среща младата ботаничка Сиберта Хрунефелд. Скоро след това сключва брак с дамата от стар нидерландски род.

В България се завръща със семейството си през 1925 г., тъй като е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Поредната крачка, която го прави първи в съответната сфера.

Ученият има решаваща роля за изграждането на Агрономически факултет на университетско ниво, след като успява да набави липсващите средства за построяване на самостоятелна сграда, за оборудване на фитопатологична лаборатория, оранжерия, лаборатория по растениевъдство, книги и специализации. Така за кратко време в България се създават условия за успешна наука: база, лаборатория на световно ниво, квалифицирани преподаватели и учебници. Тези усилия дават тласък за по-нататъшно дефиниране на специалността растителна защита и първият випуск студенти са приети през учебната 1950-1951 година. В специалността се обособяват и две самостоятелни катедри - ентомология и фитопатология.

За пътя на научните титли може да посочим, че през 1928 г. става извънреден професор, а от 1939 година - редовен професор. Атанасов също е основател и пръв директор на Института за защита на растенията в София през периода 1935-1941 година.

Едно от безспорните му постижения е, че успява да внедри у нас холандския сорт картофи "Бинте". Благодарение на тях създава поминък на населението в Самоковско и сортът става толкова популярен, че му казват "самоковски бинте".

Като експерт участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930 г.), Закона за защита на родната природа (1936 г.), по силата на който Витоша се обявява за национален парк. Докато е на поста на министър, дава идея за изработването на закон за контрол на химическите средства, използвани в земеделието. И не на последно място разработва първия правилник за контрол на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията.

Познанията на Димитър Атанасов му помагат за написването на първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски език. Освен това обучава първите специалисти в тази област и проучва вирусните болести по растенията и публикува над 100 научни труда в областта на фитопатологията.

И както много често се случва с българските умове, постиженията му се признават повече зад граница, отколкото у нас. Атанасов е член на американското дружество на отличените изследователи "Сигма кси", Американското и холандското фитопатологично дружество, дружеството за растителна патология и ентомология в Париж, научен съвет на Международния институт по земеделие в Рим, дружеството по приложна ботаника в Берлин и други.

А у нас преживява един от най-страшните периоди в живота си. С идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 година Атанасов е уволнен, а през 1948 г. семейството е изселено в Плевен. През 1951 г. професорът е подложен на репресии, обвинен е в шпионаж. Арестуван е и е измъчван. Един от най-бележитите български учени е подложен на грозен тормоз от комунистическата власт.

През 1954 г. Атанасов се връща на научна работа като старши научен сътрудник и работи до пенсионирането си през 1964 година. Същата година градината за експерименти, която създава в софийското село Мрамор, е национализирана, като теренът е унищожен, дърветата са изкоренени, а парцелът е включен в местното ТКЗС.

Последното си дихание на земята Димитър Атанасов прави на 14 юли 1979 година в София, като делото му няма да бъде забравено.

Книгите на професора 

Ето и някои от забележителните трудове на професор Димитър Атанасов

"Болести на културните растения" (1934 г.)

"Болести на дървото" (1935 г.)

"Болести на тютюна" (1936 г.)

"Горска патология" (1939 г.)

"Списък на констатираните в България причинители на болести по растенията" (1939 г.; в съавторство)

"Картофът" (1941 г.)

"Болести и неприятели на картофите" (1942 г.)

"Упътване за съхраняване на картофите" (1942 г.)