Стоян Стоянов - първият пилот, награден за храброст

След пенсионирането си е принуден да работи като статист и екскурзовод 

Участва в 35 бойни полета, има 15 въздушни победи и четири свалени противникови самолета 

Той е един от най-великите пилоти на България. Той е първият българин, летял с германския изтребител "Месершмит", първият български пилот, свалил бомбардировач "Летяща крепост" ("Б24 Либърейтър"), и първият пилот, награден с орден "За храброст".

Неговото име е изписано със златни букви в историята на родната авиация - генерал-майор Стоян Стоянов.

Животът на този достоен българин започва изключително трудно, но не губи присъствие на духа и достига до висините - буквално и преносно. Стоян е роден на 12 март 1913 г. в село Галата, което в наши дни е квартал на Варна. Но никога не вижда баща си, тъй като, докато майката е бременна, таткото участва в боевете при Люлебургаз по време на Балканската война. Бащата умира като полкови знаменосец и не дочаква раждането на сина си. Детството на Стоян е тежко, като първоначално е отглеждан само от майка си, а впоследствие е изпратен в дом за сираци.

"Въпреки трудностите той проявява силна воля и старание в обучението. Завършва Духовната семинария, а след това и Военното на Негово Величество училище. След завършването си през 1937 г. Стоянов е изпратен в Авиаторската школа в Казанлък. Година по-късно заминава на специализация в Германия. Там завършва школата за висш пилотаж на Луфтвафе "Вернойхен". Придобива право да бъде пилотен инструктор и обучава други двама големи български летци, пристигнали на специализация - Димитър Списаревски (кавалер посмъртно на ордена "За храбост") и Чудомир Топлодолски (един от четиримата въздушни асове на България). През 1939 г. Стоян Стоянов се завръща, за да служи на родината. Назначен е за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. В свой дълг към родината той се включва в изпитанията на Втората световна война. През 1942 г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято - Балчик. Стоянов активно участва в отбраната на българското въздушно пространство при бомбардировките над страната ни", разказва Десислава Стоичкова, главен специалист в Националния военноисторически музей в София.

На 1 август 1943 г. огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировача Б-24 "Либърейтър" и Боинг Б-17 "Летяща крепост" преминават над България - летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция "Приливна вълна", чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. Стоян Стоянов атакува водача на противниковата група фронтално и от близко разстояние. С унищожителен изстрел поручик Стоянов сваля бомбардировач Б-24 "Либърейтър", който пада край село Кокарци, Трънско. В същия ден българският пилот поврежда друг бомбардировач, който напуска съединението, а след това атакува и друга "летяща крепост".

На този ден са отбелязани първите победи на българската военна авиация срещу група съюзнически самолети: четири свалени бомбардировача - два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Христо Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

"На 7 август 1943 г. цар Борис III приема поручик Стоян Стоянов в двореца и лично му връчва орден "За храброст". Със заповед №64 от 10 август 1943 г., издадена от командира на въздушни войски на поручик Стоянов, са признати две свалени "крепости".

На 23 юни 1944 г. след бомбардиране на Гюргево противникови самолети летят над Русе и около 9,50 ч. пускат над града 20 запалителни бомби. В този ден Стоянов сваля още един "Либърейтър", който експлодира и пада западно от Скопие. На 24 юни между 10 и 12 ч. на връщане от Румъния над страната прелитат отделни групи бомбардировачи, в същия ден генерал-майор Стоянов сваля "Летяща крепост" Б-17. Следващата му въздушна победа е след два дни - 26 юни 1944 г., когато един двумоторен изтребител пада югоизточно от село Нефела, Врачанско. Най-успелият въздушен ас, защитавал небето над България в годините на Втората световна война, е награден с три ордена "За храброст", разказват още от военния музей в столицата.

След 9 септември 1944 г. Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.

След края на Втората световна война Стоянов пръв у нас започва да управлява съветския изтребител Як-9М и обучава свои колеги. През 1947 г. става подполковник и началник на изтребителната авиация, след две години вече е началник на бойната подготовка на ВВС, а през 1951 г. - полковник и зам. командващ противовъздушната отбрана.

Да си станал герой и да си отдал живота за родината, понякога не е било достатъчно в комунистическа България. Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители Стоянов и съпругата му са били постоянно обект на наблюдение от Държавна сигурност чрез т.нар. разработка ФРИЦ. Това продължава до уволнението му от армията през 1956 г., когато следва сурово наказание - няма право на постоянна работа и получава обидно малка за чина му пенсия. Това принуждава националния ни герой и въздушен ас да работи на непривични за него места като статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир.

Един от най-великите пилоти, бранили небето над България, умира на 13 март 1997 г., когато е на 84-годишна възраст.

Единствената му отпечатана книга "Ние бранихме тебе, София" има цели пет издания на български език и едно на полски език в периода между 1972 и 2018 г. Признание получава и във фашистка Германия, където Гьоринг му връчва орден "Железен кръст" 2-ра степен.