Николай Тошкович е първият български изобретател

Основател на БАН и дарител на Софийския университет 

Автор е на два патента в корабостроенето, получава признание във Франция 

Николай Тошкович е това за България, което Леонардо да Винчи е за света.

Роденият в Одеса учен е първият български изобретател, съпритежател е на първия патент в историята на българската техника и е човекът, получил първия патент в българската морска история. Тошкович е сред основателите на Българската академия на науките и дарител на Софийския университет. Професионалният му път е толкова забележителен, че е обидно, че знаем нищожно малко за живота му.

В наши дни дори няма запазена негова оригинална снимка, но има предположения как е изглеждал. Едно обаче е безспорно - научните му успехи поставят България на европейската технологична карта.

Николай е син на Стефан Тошкович - търговец и общественик, прекарал по-голямата част от живота си в Руската империя. През 1819 година цялата фамилия се преселва в Одеса, където развиват мащабна търговия със зърно. Дванадесет години по-късно там се ражда Николай Тошкович.

Учи в Практическия технологичен институт в Петербург, като отново се връща да живее в Одеса, където се ползва с голям авторитет. Тошкович-младши подпомага много българи да учат в тамошните училища, което не е чак толкова изненадващо, тъй като семейството е известно с благотворителната си дейност. Членове на фамилията изпращат средства на калоферското училище, школото в Неврокоп, както и за учебни заведения в Македония и другаде.

Макар да е член на Селскостопанското дружество в Южна Русия и да работи в областта на парните машини, бъдещето на Тошкович е в Западна Европа. Гениалният българин заминава за Париж, където работи във фабриката на известния конструктор Жан-Франсоа Кай. По това време в предприятието се изработват едни от най-модерните локомотиви по онова време, а българинът се превръща в един от най-добрите конструктори.

Катерейки се по професионалния път с богата гама от умения, българинът стига и до първото си велико изобретение.

В средата на XIX век основен проблем пред създателите на парни машини е повърхностната износоустойчивост на буталата. От триенето те бързо се износват и хлабината между буталото и цилиндъра се увеличава. Това води до намаляване коефициента на полезно действие - покачване на разхода на пара и намаляване на мощността. Конструкторите използват твърди и скъпи сплави за изработване на буталата, но не постигат сериозни успехи.

Николай Тошкович обаче променя корабната история. На 4 март 1857 г. пред Дружеството за поощряване на промишлеността българинът и Франсоа Жерар представят своето изобретение. Двамата предлагат да се използват еластични пръстени, разположени в канали на повърхността на буталото, които да поддържат постоянна сглобка между цилиндъра и буталото. Износването на цилиндъра и пръстените се компенсира от еластичното им разширение.

Комисията от експерти в Париж буквално ахва и оценява високо работата на изобретателите. Скоро след това им издава патент №30585 с официално наименование "Система на парно бутало или усъвършенствания, внесени в тази система, за която господин Жерар вече притежава патент от 21 (9) юли 1856 г.". Това е първият известен патент, даден на българин, което прави Тошкович и първият официално признат български изобретател.

"Неговите "поршени" (бутала), колкото се изтриват, толкова от само себе си се разширяват", пише известният просветен деец и общественик Сава Филаретов. Статията му е поместена в брой 330 на "Цариградски вестник", публикуван на 25 май 1857 година.

Филаретов посочва и икономическите предимства на изобретението - буталата на Тошкович са три пъти по-евтини от всички тогавашни бутала, дават 16-18% икономия на гориво, както и че са здрави и дълготрайни.

Успехите на Николай Тошкович не спират дотук и ученият успява да получи още едно голямо признание. Второто изобретение на българина е от 1859 г. и патентът вече е само на негово име. Cтава дума за корабна част - гребно витло c двойно действие от нов вид, което има непозната дотогава ефективност. В патента е посочено, че разработената от Tошкович конструкция е много по-икономична и c нея се получава печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 процента.

Според експертите това е мощна стъпка напред в сравнение c познатите дотогава витла. За изобретението на 12 март 1859 г. Tошкович получава на свое име френски патент №40180. Изобретателят разработва и чертеж, показващ принципа и някои от параметрите на съоръжението. Нещо повече, българинът създава и опитно устройство, на което корабен модел ce движи кaкто c дотогавашно, такa и c неговото ново витло и на практикa доказва предимствата на изобретението си.

Година по-късно българинът завършва ръкописа на научния си труд "Практически записки по параходите". Авторът сам споменава за друг свой френски патент от 1859 г. - гребен винт с двойно действие, така не е изключено признанията да са повече, отколкото архивите ни разказват.

Богатият професионален път на Тошкович не включва само изобретения, но и широка обществена дейност. Изобретателят е сред основателите на Българско книжовно дружество, което днес познаваме като Българска академия на науките.

Тошкович е един от 22-мата видни одески българи, събрали се в края на 1868 г., когато "разгледа се на последен път проектът на устава". След Освобождението гениалният нашенец е сред дарителите на първото висше училище в България - Софийския университет. В университетската библиотека се съхранява ръкописът му "Практически бележки за параходите" от месец май 1860, останал неиздаден, който е първото българско техническо изследване по корабостроене.

По негова инициатива за първи път на руски език се издава "История славянобългарска", като това се случва през 1885 г. Петнадесет години по-рано от баща си Стефан Тошкович наследява препис на "История славянобългарска" и уведомява за него основоположника на българската историография Марин Дринов.

"Наший просветен съотечественик, Н. С. Тошкович, ми каза, че у него се намирал друг един препис от същото Паисиево списание, препис, който той получил като най-драгоценно наследие от отца си...", казва Дринов, а екземплярят влиза в историографията с името "Тошковичев препис".

С всички дела Николай Тошкович оставя зад себе си един достоен живот и напуска тленния свят на 62-годишна възраст през 1893 г.