Сребра Апостолова - смелата революционерка и майка на 4 деца
Убива турски бей, за да не влезе в харема му
Бие се наравно с мъжете, носи четническа униформа и стреля с пушка и револвер
"Сребра съ простодушния си пронизителенъ погледъ, съ завидно стройно развито телосложение, които издаваха редка жизнерадость и вродена скромность на селска свенливость, криеше в себе си и своето кораво, но туптяще будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност въ отношенията си, тя не се смущаваше отъ никакви нсзгоди и лишения при новото си положение."
Тези думи принадлежат на дееца на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Настев и са отправена към смелата и непоколебима революционерка Сребра Апостолова. Без страх в сърцето четничката се бие наравно с мъжете, а в края на август 1902 година с помощта на съпруга си Апостол Илиев и революционерката Донка Ушлинова, чиято етърва е, убива местния деребей Джелеб Реджо Сульов.
За Донка Ушлинова ви разказахме през януари миналата година в поредицата "Забравените български гении", а сега ще се потопим в борбения и достоен свят на Сребра.
Апостолова е родена на 8 ноември 1886 година в битолското село Лера - днес част от Северна Македония, а тогава в пределите на Османската империя. Малкото момиче проплаква в семейството на Димо Иванов Домазетов и Петрана Домазетова. И носи гордо името си Сребра Димова Иванова Домазетова-Апостолова.
Сребра е само на 15 години, когато през 1901-ва е посветена във ВМОРО от Темелко Спасов. Покрай народните дела среща и съпруга си Апостол Илиев, който има братовчед Ставре, женен за Донка Ушлинова. По тази линия Сребра и Донка са етърви.
Причината за убийството на Джелеб е, че тормози двете жени и иска да ги вкара в харема си. Сульов е известен в региона с агресивния си нрав и често налитал на българските момичета. Донка и Сребра решават да сложат край на деребейството му. Двете изкопават предварително гроб в християнските гробища и примамват бея в къщата на Сребра, където го убиват.
Сребра и останалите участници в убийството са осъдени задочно на строг тъмничен затвор, като присъдата остава в сила и след Илинденско-Преображенското въстание, а къщата им е разрушена. Първоначално са укрити от Димо Дебърлията, който ги препраща с куриер при Аврам Чехларя, който урежда срещата със Славейко. След като ги разпитва подробно, войводата ги приема в четата си.
Сребра и Донка става първите жени комитки във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тежкият живот по шубраците, лишенията от храна и смъртната опасност във всеки един момент не плашат Апостолова, която без оплакване и отказване следва мъжете наравно във всяка критична ситуация. Облича се в мъжки дрехи и се учи да стреля с пушка и револвер. Участва в близо 20 сражения - боя за Ресен, при селата Круше, Лева река, Смилево, Златари и други.
След Илинденско-Преображенското въстание Сребра и мъжът й са четници на Георги Сугарев. Майка й Петрана Димова е арестувана, осъдена и лежи в затвора до Младотурската революция в 1908 година, когато е освободена и малко по-късно умира.
Христо Настев пише в спомените си и за Апостол Илиев: "Апостолъ заслужено носеше оръжието на убития отъ техъ кърсердаръ Реджо. Съ зачисляването му в районната чета той беше станадъ най-изпълнителния четгникъ и най-привързанъ към своя войвода Г. Сугаревъ, който още при втората ни среща при обиколката се изказа ласкаво за Апостола. Това констатирахме и ние лично при движението ни, когато ни придружаваше Сугаревъ съ четата си. Апостолъ изпълняваше само заповедите на своя войвода и нищо повече. Поради особената му лека подвижность съ котешки стъпки през време на походъ, другарите му въ четата бяха го кръстили "Хвърковатия Апостолъ". Съ наивните си, но свойствено духовити приказки на местенъ диалектъ, беше и най-забавителния за другарите си, които беха го обикнали много. При всеко минаване на съмнителни и опасни местности въ нощните ни походи Апостолъ винаги беше въ предния патраулъ или застава. Неговата раница беше и аптека Ц винаги пълна и с разни продукти, които носеше доброволно в запасъ и услужваше на всички при крайна нужда".
След въстанието Сребра се прехвърля в свободна България и се установява във Варна. С Апостол имат четири деца, но живеят в крайна бедност и славните времена на революционери греят душите им, но оставят трапезата им празна.
В началото на ХХ век публицистът Милан Грашев помества в редактираното от него илюстровано популярно месечно списание "Македонска зора" портрет на Сребра в четническо облекло, под който стои следната кратка бележка: "Храбра жена с мъжка енергия и кураж: пратила е за "рая" двоица бегове от Лерин. Тя самата е от там".
Именно този кадър достига до нас днес, за да видим гордото излъчване и осанката на българка, която е милеела за свободата на България.
Сребра Апостолова умира на 31 януари 1942 година. На опелото й в катедралния храм "Успение Богородично" във Варна говори председателят на дружество "Илинден" Христо Настев. Същата година изданието на дружеството пише:
"През освободителното ни движение македонската българка без разлика на възрастта, семейно и материално положение, регистрира хиляди приказни прояви на борчески дух и самоотверженост. Тя обаче с нищо не даде повод за претенции на лични заслуги. Този именно факт още по-ярко подчертава не само националния дух на македонската жена, и съзнанието на населението в Македония за морална и физическа устойчивост в борбата със стоически упорито издръжливост.
Покойната Сребра се установи във Варна. Ощастливена вече майка на четири рожби без роптание тя надделя всички семейни грижи, като скромна, бедна съпруга и добра майка.
Освен съпруга си тя остави скърбящи и два сина, две дъщери, зетове, снахи, двамата си братя и внуци.
Опелото й се извърши на 1 февруари в катедралата "Успение Прес. Богородици" от трима свещеници при стечение на почитателите й".