"Пътят на смъртта в АУШВИЦ" - Част II: Умри бързо в газовата камера

Обесват коменданта на "Аушвиц" Рудолф Хьос до мястото, където избива хиляди лагеристи 

Когато застанеш пред стената за разстрел в "Аушвиц I", усещаш, сякаш ти самият си под прицел.

Имаш чувството, че на прозореца ще се появи нацист в униформа, който ще стреля по теб и ще потънеш във вечна тъмнина. Или набързо ще притича лагерист в карирана пижама, който неволно ще последваш в търсенето на свободата.

В концлагера всичко е толкова реалистично, че усещаш как телом и духом се пренасяш в 40-те години на миналия век. Ронливата пръст стърже под обувките и очите спират върху дупките в стената. Безчет са. И всяка дупка е краят на полета на куршум, преминал през човешко тяло.

Дворът, в който са извършвани разстрелите на лагеристи, е разположен между два блока. Вдясно са били настанени представителите на Шуцщафел - паравоенната организация, позната като SS. Вляво е сградата с мизерните помещения на затворниците. Вдясно има прозорци, вляво има дървени прегради върху прозорците. Вдясно са виждали всичко, вляво само са чували писъка на неизбежната смърт.

Първият и най-известен комендант на "Аушвиц" е оберщурмбанфюрер Рудолф Хьос. Израснал в католическо семейство с властен баща, нацистът се превръща в перфектния военен, който изпълнява заповеди без трепети в сърцето. "Успокоиха ума ми, че масовото изтребление на евреите скоро щеше да е възможно", казва Хьос, след като опитите с пестицида "Циклон Б" показват, че успешно може да избива хора в газовите камери. Комендантът живеел със семейството си само на метри от местата за масово изтребление на лагеристи. И писъците на смъртта не смущавали домашния му уют...

Съзнанието ми не помни пътя от двора за разстрели до входа на газовата камера, вероятно мислите са затъмнили погледа. И така, докато пред очите ми не се появява бесилка. Ирония е, че на нея увисва именно Рудолф Хьос. Може би дори е карма, че оберщурмбанфюрерът поема по пътя към отвъдното точно до мястото, където по негово нареждане са били скъсани нишките на живота на хиляди хора.

Осъден е на смърт на 2 април 1947 г. от Върховния национален трибунал във Варшава и е обесен на 16 април същата година.

Докато наближавам тесния вход на газовата камера, нещо стяга гърлото. На лагеристите е било обяснявано, че трябва да съблекат дрехите си и да бъдат изкъпани. "Войниците са казвали на лагеристите внимателно да запомнят къде си оставят дрехите и така после много по-лесно и бързо ще ги намерят. Това, разбира се, е било лъжа и дори гавра с тях, защото нацистите са знаели, че затворниците никога няма да излязат живи", разказва водачката на групата, докато навеждам глава и се озовавам в газовата камера.

Полумрак, смесен с обгорели таван и стени - това първо забелязват блуждаещите очи. Толкова е тихо, че сякаш чуваш писъците от отвъдното. "Циклон Б" е бил пускан през комина, като най-близките хора, до които пада, умират в първите секунди. И това е било по-бързото спасение, защото за останалите има няколко минути агония и отчаяна борба за живот, преди да ги застигне сигурната гибел. Официално газът е бил използван за дезинфекция на сгради и дрехи, но жестоката истина вече е ясна на целия свят.

При влизането в газовите камери водачите на туристическите групи обясняват, че е препоръчително да се пази тишина, за да се прояви уважение към жертвите. А и в такъв момент няма какво да се говори. Излизането от тъмните помещения с мрачна съдба изпълва със смисъл израза "да си поемеш глътка въздух".

Неволно се обърнах назад и погледнах извисяващия се комин, който като паметник на човешката трагедия се извисява в небето край полското градче Освиенцим. От началото на 1942 г. до края на 1944 г. транспортни влакове водят евреи от цяла окупирана Европа до газовите камери на лагера. Около 900 000 от депортираните са директно изпращани в камерите на смъртта или разстрелвани. Още 200 000 умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или по-късно от обгазяване.

Тръгвам си от "Аушвиц I" и нямам никакво намерение повече да се обръщам назад. Дори никога повече да не го видя, споменът ще живее в съзнанието ми. Но скоро пред мен изникват жп релсите, които водят към входа на "Аушвиц II". Пътят на смъртта наближава своя мрачен и жесток край.

В третата и последна част от поредицата "Пътят на смъртта в Аушвиц" четете за емблематичните жп релси, по които са пътували влаковете с лагеристи, как са решавали кои затворници веднага да бъдат убити и защо Къщата на смъртта е била по-страховита дори от газовите камери.