Иван Караджов композира "Тих бял Дунав"

Първи я изпълняват ученици в Солун 

Преследван и тормозен е от османските власти заради патриотичната песен 

"Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе."

Думите са на революционера и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Георги Шалдевлов и са във възхвала към бележития българин Иван Караджов, който остава в историята като автора на музиката на "Тих бял Дунав се вълнува". Текстът на популярната маршова песен е написан в чест на Ботевата чета от Иван Вазов, а Веригин, както е псевдонимът на Караджов, я превръща в творбата, която познаваме и изпълняваме в наши дни.

"Роден през 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. Завършва Солунската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая и по нотно пеене в Скопското българско педагогическо училище (1895-1898). Образованието си завършва в 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора. В Солун Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове", пише на официалния си сайт община Благоевград.

Именно по време на престоя си в Солун през 1909 г. Караджов композира мелодията на "Тих бял Дунав се вълнува". Вазов пише текста много по-рано - през 1876 година, като по негови думи това се случва "... при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...".

За кратко време творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш. Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети, като оригиналният текст е от 22 куплета.

Макар песента да носи радост на юнашкото българско сърце, не се приема никак добре от османските власти, които започват да преследват Караджов. По време на обезоръжителна акция на младотурците през октомври 1910 г. българският творец има проблеми с властта. Акцията в Битолския вилает на Османската империя цели да изземе всичкото налично оръжие на бившите революционери от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, след като забавените реформи в Македония не дават добри резултати и отново избуява конфликтът между българи и управляващите турци.

Заради "Тих бял Дунав" Караджов е наказан и е преместен да учителства в Солунската българска девическа гимназия "Свето Благовещение". Учебното заведение се поддържа от Българската екзархия и от Солунската българска община. Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички.

За първи път песента "Тих бял Дунав" се пее от учениците в двете български гимназии в Солун и постепенно се разпространява сред населението.

"През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. От 1913 година е учител в Горна Джумая. През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт №3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. При започването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета. По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес", посочват още от общината в Благоевград.

След края на войните Иван Караджов преподава пеене в Горна Джумая и работи като учител до 1930 година. Паралелно с преподавателската дейност не изоставя и революционните дела. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония.

Динамичният живот на Караджов продължава и по време на правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с революционерите Михаил Монев и Иван Попевтимов. Но оцелява и така има възможността да участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 г. и в Горноджумайската наказателна акция през септември следващата година.

През 1930 г. Иван Караджов спира с учителстването и революционната дейност, като причина за пенсионирането си изтъква здравословни проблеми. Творецът споделя личния си живот с Олга, която е единствена дъщеря на Йона Маджаров - духовник, архимандрит, учител и деец на късното Българско възраждане в Македония. Същият е избран и за председател на българската църква "Свети Стефан" в Цариград през 1910 г. Любимата на Караджов също се отдава на учителска дейност и също е част от настоятелството на българско благотворително женско дружество "Вяра, надежда и любов" в Солун.

Иван Караджов умира на 58-годишна възраст на 24 май 1934 г. в Горна Джумая, където е погребан в старите гробища. А неговата съпруга живее още 40 години, преди да издъхне в София през 1974 г.

"Тих бял Дунав се вълнува" 

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и "Радецки" гордо плува

по златни вълни.

Но кога се там съзирва

козлодуйски бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байрак.

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

Гордо Ботев там застана

младият им вожд -

па си дума капитану,

с гол в ръката нож:

Аз съм български войвода,

момци ми са тез;

ний летиме за свобода,

кръв да леем днес.

Ний летиме на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.