Сава Мирков е създател на военната медицина у нас

*Ръководи първите полеви болници в Казанлък и Габрово 

*Опълченецът поборник съдейства за включването на България в международната организация Червен кръст 

България е разкъсвана от войни в края на XIX и началото на XX век. Сериозна част от войниците загиват от раните си, тъй като не получават медицинска помощ и издъхват в агония.

Един опълчене поборник, офицер и полковник променя това, за да спаси живота на хиляди и да постави началото на медицинската система в млада България. Неговото име е д-р Сава Мирков, който записва името си със златни букви в историята като основоположник на военната медицина у нас.

Професионален опит Мирков натрупва още по време на Сръбско-турската война през 1876 година. На сръбска страна участват стотици българи - няколко чети са прехвърлени във Видинско и Белоградчишко в опит да предизвикат въстание, а по-късно разпокъсаните български доброволчески части са обединени в три батальона, разположени при Делиград. Мирков участва в бойните действия като лекар доброволец и с действията си спасява живота на стотици наши сънародници, които са ранени по време на битките.

Година по-късно избухва Руско-турската освободителна война и Мирков отново се включва дейно - става лекар на II опълченска дружина от Българското опълчение.

Когато руските войници и българските опълченци навлизат на наша територия, Мирков организира и ръководи първите полеви болници у нас. Първата се намира в женския манастир край Казанлък, където за ранените войници се грижат монахини и доброволци. Там са настанени над 200 войници, които получават лечение и животът им е спасен.

Втората полева болница е разкрита в Габрово, като лазаретът е в къщата на учителя Илия Христович. В нея са лекувани около 600 бойци, като поколенията разказват, че в болницата не е имало нито един смъртен случай.

След Освобождението Мирков продължава професионалното си израстване. Назначен е за Софийски губернски военен лекар (1878 г.), старши лекар и първи управител на Александровската болница в София (1879 г.) и военен лекар на Западния отряд (1879-1882 г.). В продължение на цели девет години (1882-1891) е главен лекар на Българската армия.

След учредяването Александровската болница се управлява от болничен съвет и "старши лекар", който от 1893 г. е "управител-лекар". След създаването на Медицинския факултет управител-лекарят ръководи общата администрация (канцелария и домакинство) и болничните отделения към здравното ведомство. Мирков е само една година на поста, но остава в историята като първия директор на лечебното заведение.

"В навечерието на Сръбско-българската война (1885) Мирков е назначен за главен лекар на българската войска. По негово настояване само 12 дни преди началото й България става член на Международната организация на Червения кръст. Благодарение на това по време на войната пристигат няколко чужди санитарни мисии, които оказват помощ на българските санитарни служби. Като главен лекар урежда евакуационните служби за транспортирането на леко ранените в София", пишат от сдружение "Българска история".

В богата си биография лекарят добавя, че е един от създателите на БЧК и негов подпредседател (1914-1927 г.), както и редактор и сътрудник на медицински списания и автор на трудове по медицина. Редактор е на първото българско научно-медицинско списание "Медицинска сбирка" (1883-1884) и в публикациите си д-р Мирков поставя на преден план редица проблеми на военната и гражданската медицина.

Също така от 1898 година е действителен член на Българското книжовно дружество, познато в наши дни като Българска академия на науките, председател на Природо-математическия клон на БАН (1926-1927 г.) и член на Съюза на българските учени, писатели и художници. 

Дългият път, който лекарят извървява, е свързан с добра образователна подготовка, която получава в ранните си години.

Сава Мирков е роден на 15 юни 1850 година в търновското село Беброво. Първоначално учи в селското училище, но след това се премества в класно школо в близкия град Елена. След това напуска България и завършва Духовната семинария в Киев, когато е на 21 години. Пет години по-късно получава диплома и от медицинския факултет на Московския университет. Започва лекарска практика като земски лекар в Орловската губерния, а след това започва участието му във войните.

Д-р Сава Минков издъхва на 9 август 1927 г. на 77-годишна възраст, но само за да докаже, че добрите му дела продължават и след напускането на тленния свят.

На 1 август 1929 г. синовете му изпълняват волята на баща си и внасят сумата от 50 000 лева в БАН за учредяване на фонд "Д-р Сава Мирков". Целта е от лихвите да се дават награди и да се печатат трудове в областта на медицината, предимно по хигиената на населените места. 17 дни по-късно академията приема дарението и образува фонд под свой контрол.

За награда от фонда кандидатстват различни учени - през 1930 г. д-р Вл. Мирков с труда си "Причини за отравянията със сирене"; през 1932 г. - д-р Ив. Иванов с "Три социални злини (туберкулоза, венеризъм, детска смъртност и борбата с тях в социално отношение)".

Към 31 декември 1933 г. фондът има капитал от 63 100 лв., пет години по-късно вече е 85 120 лв., а към 1 януари 1947 г. - 118 042 лв. Последните сведения за фонда са от 1 януари 1951 г., когато капиталът му възлиза на 125 509 лв.

В пълноценното си житие Мирков две години е и депутат, като изготвя редица законопроекти, които подобряват състоянието на българското здравеопазване.