Йорданка Филаретова е българската Майка Тереза

• Единствено към нея се обръщат с "госпожо" 
• Първата българка, която е наградена с почетния знак на Българския червен кръст 

Мнозина я определят като българската Майка Тереза заради благотворителната й дейност, а други сравняват делото й по достойнство с делата на Неделя Петкова, баба Тонка и Райна княгиня.

Нейното име е Йорданка Филаретова - жена, която отдава живота си на добротворство, а след смъртта си завещава всичко на обществото. В наши дни медицинският колеж в София носи нейното име, но приносът й се разпростира много повече от полезност за само една инициатива.

Родена на 19 март 1843 г. в София, Йорданка е третото от четирите деца на преуспяващия търговец Никола Иванов, известен повече като хаджи Коце. Страстта на бащата към знания и просвета го карат да не жали средства за доброто образование на своите деца. Неговият дом е един от най-богатите с литература, а Йорданка е сред най-добрите ученички на Първото девическо училище, открито през 1858 г. в София от видния възрожденец и будител Сава Филаретов, пише сайтът на медицинския колеж.

Дълго време на Йорданка й тежало, че не може да получи добро образование. Липсата на училища по онова време, особено за млади момичета, оставя цели поколения българи неграмотни. Но момичето прави всичко възможно да поправи този недостатък.

Първо неин учител, а по- късно и съпруг, Сава Филаретов оказва огромно влияние върху оформянето на нейната духовност и интелект.

Двамата се женят на 16 октомври 1860 г., когато Йорданка е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир. За съжаление, бракът им е твърде кратък и продължава само 3 години.

В онези времена Филаретов е противник на гръцкото духовенство и полага огромно старание да подготвя обществото за борба с него, откривайки много светски училища по селата. Но гърците следят какво се случва и в един момент Сава е наклеветен пред турските власти. Усещайки, че е в опасност, тайно напуска София през 1861 г. Йорданка не го изоставя и младото семейство намира спасение в Русия, където години преди това Сава получава висшето си образование. Там Министерството на външните работи оценява способностите и познанията на народния поборник и Филаретов е назначен като секретар на руското консулство в Одрин, а скоро след това в посолството на Русия в Цариград.

Но Филаретов е вече твърде болен, като е посетен от "жълтата гостенка". Поради здравословното му състояние е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 г. от туберкулоза.

Останала сама с 2-годишен син, само на 20 години, младата вдовица не се колебае да продължи просветителската дейност на своя съпруг. По нейна инициатива през 1869 г. е основано благотворително женско дружество "Майка". Целта на организацията е да насърчава и подпомага желаещите да се учат жени, както и деца от бедни семейства. Дружеството съществува дълги години след Освобождението и стои в основата на много образователни начинания, а достойната българка е негов ръководител.

По това време Йорданка Филаретова е нещо като феномен в София. Всички познават делото й и уважително я наричат "госпожо". Сега може и да е нещо обичайно прието, но тогава Филаретова е първата жена, към която се обръщат по този начин. Всички знаели коя е "Госпожата", а някои дори мислели, че това й е първото име.

Йорданка получава огромна подкрепа в добрите дела от брат си Димитър Хаджикоцев, известен член на Софийския революционен комитет.

"Чрез него Филаретова става съпричастна на националноосвободителната борбата. Когато Левски създава в София таен революционен комитет, тя е определена да съхранява комитетския архив. Сведенията за нея от онова време сочат, че два пъти е арестувана по подозрение и само случайността и удивителното й хладнокръвие я спасяват от бесилото. След гибелта на Апостола и трагичните събития през Априлското въстание започва кореспонденция с руския консул в Пловдив - Найден Геров. Донесенията й за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война. По време на Руско-турската война домът й е превърнат в болница, а през Сръбско-българската война е сред първите доброволки - милосърдни сестри. Тя е първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст Ц "Голям червен кръст", учреден от княз Ал. Батенберг", пишат от медицинския колеж в столицата, който носи нейното име.

Легенда разказва как през 1870 г. йеромонах Генадий - настоятел на Драгалевския манастир, патриот и стар познайник на баща й, гостува в нейния дом. Народната мълва гласи, че със себе си духовникът води млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива истинската му самоличност Ц самият Васил Левски. Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а заради общественото си положение Филаретова напълно отговаряла на критериите.

След Освобождението Филаретова заминава със сина си в Русия, за да го изучи. Но съдбата лошо я удря със стара позната болест. През 1885 г., ненавършил 20 г., Владимир умира от туберкулоза. Точно като баща си. От този момент до смъртта си Йорданка не се разделя с черните дрехи. Завръща се в бащината си къща в София и се отдава изцяло на обществена дейност и благотворителност.

Средствата, заделени за образованието на сина й, просветителката дарява за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище "Княгиня Мария-Луиза" на ул. "Лавеле" в столицата (днес в сградата се помещава Музеят за история на МВР).

Според мнозина връх на нейното човеколюбие е учреденото в дома й на 20 август 1909 г. благодетелно дружество "Всех скорбящих Радост".

Организацията има за цел изграждането на приют за болни и немощни хора. Не достигат средства, затова върху дарен от Филаретова имот в двора на църквата "Св. Крал" (в наши дни "Св. Неделя") започва строежа на т.нар. Доходно здание, предназначено за отдаване под наем и събиране на приходи за построяване и издръжка на приюта. Сградата е внушителна - четириетажна, с 16 магазина, 13 галерии, 9 зимника и 86 хотелски стаи.

Успоредно с това срещу тогавашната болница "Червен кръст" започва и изграждането на приюта. Зданието е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис и официално е открит на църковния празник Кръстовден - 14 септември 1914 г. В него намират подслон първите 15 нуждаещи се. Самата благодетелка заедно с три бедни жени, на които изцяло е поела издръжката, също заживява в него. След години сградата започва да се използва от Института за подготовка на медицински сестри, а днес е медицински колеж "Йорданка Филаретова".

На 1 април 1915 г. Йорданка Филаретова напуска тленния свят и завещава цялото си наследство за благотворителност. Това вбесява роднините й и никой от тях не присъства на погребението, но цяла България й е благодарна за ярката следа, която оставя с доброто си сърце.