Константин Хаджикалчев е един от най-богатите българи

• Убеждава цар Фердинанд да седне на престола 
• Отказва се от политиката, за да се отдаде на благотворителност 

Константин Хаджикалчев е забележителна личност с много лица. От революционер и военен герой, който тича между куршумите на фронта, до един от най-богатите българи и важна фигура в политиката, който в един момент изоставя всичко, за да се захване с благотворителност.

"Той е бил човек на много парадокси, и тъй като единствените хора днес, които го помнят, са били деца по негово време, е трудно да си изградим точна представа за неговия характер. От една страна, още се разказват истории за неговата легендарна стиснатост, от друга страна, знаем за неговата необичайна и постоянна щедрост към различни благотворителни каузи и за неговата роля на основател и дарител на училищата в Троян и в Баба Стана, Троянско, както и на първия дом за стари хора в Пловдив", пише неговият правнук Джон Бризби в предисловието на сборник със спомени за бележития си роднина.

Константин е роден през 1856 година в Пловдив, но завършва образование в популярния по онова време Роберт колеж в Цариград.

Борбата за освобождение на България лежи в сърцето му и на младини става революционер и членува в комитета, който Георги Бенковски основава в Пловдив. След погрома на Априлското въстание е арестуван. Но излиза от затвора по изричното настояване на чуждестранните представители в Пловдив.

Години по-късно е награден е лично от княз Александър Батенберг с най-високото отличие за храброст. Отличието получава за геройската постъпка, че под тежък вражески обстрел на полетата на Сливница е пренесъл лично съобщение от квартирата на главното командване до един от фланговете.

"От една страна, днес (и по време на комунистическото управление в България) го помнят главно като архикапиталист и монополист на своето време, с несъмнено най-голямото богатство в страната, от друга страна, той е бил революционер в своята младост и член на комитета, който Бенковски основава в Пловдив с намерение да планира Априлското въстание (за участието си в което е арестуван и осъден на смърт от турците).

От една страна, го виждаме на снимки с благо изражение и подчертано невойнствен вид, с оредяла коса и пенсне; от друга страна, знаем, че на полетата на Сливница е бил награден лично от княз Александър Батенберг с най-високото отличие за храброст за това, че под тежък вражески обстрел е пренесъл лично съобщение от квартирата на главното командване до един от фланговете.

Именно тези парадокси (не по-малко от факта, че той е тясно свързан с някои от ключовите събития в укрепването на българската държава) го правят толкова интересна личност", пише още в книгата Бризби.

В свободна България Хаджикалчев става депутат в Учредителното събрание на Първото Велико народно събрание. Също така участва в подготовката на Съединението, както и в преговорите за признаването на независимостта на България и автономията на Македония от Турция след Балканската война. Заедно с Константин Стоилов и Димитър Греков убеждава цар Фердинанд да заеме българския престол след абдикацията на княз Александър Батенберг. И го прави успешно.

Професионалният му път е разнообразен - от издател на вестник "Време" в Пловдив и до кмет на Града под тепетата (1895 г.). "Един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара, акционер в текстилна фабрика в Сливен, в захарна фабрика в Пловдив, собственик на къщи, имоти. Председател на Върховния комитет на дружество "Сливница" в София, член на различни комитети за изграждането на паметници. Константин х. Калчов развива успешна търговия и банкерство и натрупва голямо богатство", пишат за него от енциклопедия "Дарителите".

След 1917 г. Хаджикалчев решава, че няма място повече в политическия живот, и решава да се захване с нещо далеч по-значимо и благородно - благотворителност.

"На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за изграждане на старчески приют. Купува на търг двуетажна къща и дворно място на площ 858 кв. м в Пловдив до църквата "Св. Богородица" на площад "Св. Никола". Сградата е от епохата на Възраждането, с красиви резбовани врати и долапи. Разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв. За мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. х. Калчов дава сумата 30 хил. лв. За издръжката на самия старчески дом предоставя други 100 хил. лв.", пишат още от "Дарителите".

И добавят: "През 1885 г., след трагичен инцидент с деца в махала Баба Стана, селяните отправят молба до хаджи Калчо Дренски да построи мост на река Черни Осъм, откъдето децата ходят на училище в с. Орешак. В отговор през 1889 г. той им изпраща 120 златни турски лири за построяване на училище в родното му място. С доброволен труд местните жители построяват двуетажна сграда (1893 г.), а дадените средства използват за дограма, дюшеме, тавани и обзавеждане. Тъй като училището е направено от плет и кал, то започва да се разрушава. Учителят Васил Ковачев търси парична помощ, този път от К. х. Калчов, който през 1931 г. дава средства за основен ремонт. Стените се издигат от тухли, поставят се големи прозорци, закупуват се чинове и всички необходими учебни помагала. Две учебни стаи се съединяват и се получава театрален салон. В училището се обучават ок. 50-60 деца от близките махали. В него се устройват читалище и библиотека. Върху сградата е поставен надпис: "Калчо х. Дренски - Константин х. Калчов - Благодетели на училището".

Хаджикалчев умира през 1940 г. на 84-годишна възраст и с напускането му на тленния свят делото му започва да се разпада. Две години след кончината му в старопиталището са останали само двама старци. След 9 септември 1944 г. къщата му е национализирана и става собственост на общината в Пловдив, която прави основен ремонт и настанява в сградата Дружеството на научните работници в България.