Летецът Христо Топракчиев е първата жертва на авиацията

Един от основателите на родното въздухоплаване 

Пръв в света разработва методика за кацане със спрял двигател 

"Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев."

Денят е 19 октомври 1912 г. и остава в историята на българската авиация като един от най-тъжните - 24-годишният летец Христо Топракчиев загива и се превръща в първата жертва на родното въздухоплаване. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение и това поражда няколко версии за смъртта му, някои дори са конспиративни. Но единственото, което не е под въпрос до ден днешен, е, че авиаторът има забележителен принос в историята ни.

Топракчиев е роден на 16 декември 1887 година в Бургас, но детските си години прекарва в Сливен, откъдето са родом неговите родители. Баща му Андрей е чиновник в митниците, а майката е домакиня. Има един брат и три сестри - Добри, Невена, Радка и Веска.

Христо завършва гимназията в Сливен, но мястото, което силно определя житейския му път, е Военното на Негово Княжеско Височество училище, познато в наши дни като Националния военен университет "Васил Левски".

През 1912 г. над Балканите се надвесва призракът на войната, наречена по-късно Балканска. Българското министерство на войната решава да снабди Въздухоплавателното отделение с аероплани и да приготви за тях нужния пилотски и технически състав. В рамките на тази подготовка сред българските офицери от армията и флота е обявен конкурс за набиране на летци и техници за бъдещите български бойни самолети. На изпитите се явяват няколко десетки млади и способни офицери. От тях Генералният щаб класира по бал 17 души, които да се подготвят в чужбина, разказват от училището в софийското градче Божурище, което носи името на летеца.

По това време Топракчиев вече е произведен в чин поручик и служи в 1-ва пионерна дружина. Избран е в групата авиатори, които да заминат за обучението във Франция. Христо и останалите летци посещават училището на Луи Блерио в град Етамп. А кой е Блерио? Национален герой на Франция, който е пионер в създаването на самолети и първият авиатор, преодолял пролива Ла Манш през 1909 г. Авиаторът и инженер доказва, че самолетът не е само средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт.

В школата пилотите Христо Топракчиев и Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Откритието влиза в програмата на Блерио за обучение на пилоти, а във Франция е издадена пощенска картичка, изобразяваща самолет "Блерио XXI", в горния ляв ъгъл с медальон с образите на двамата български офицери.

Обучението е успешно и Топракчиев се завръща у дома, като през август 1912 г. е назначен за командир на Аеропланното отделение. Малко повече от месец по-късно Балканската война избухва.

В навечерието на войната българската армия разполага с едно балонно и едно аеропланно отделение. Командир на двете отделения е майор Васил Златаров. На 5 октомври аеропланното отделение се базира край летището на днешния Свиленград. Там се разполага и щабът на Втора българска армия.

Действията на българските летци започват на 16 октомври 1912 г. с 23 самолета.

По това време българската армия настъпва стремително и вече е навлязла дълбоко в противниковата територия. Най-силната крепост в Европа - Одрин, е обсадена. Вътре в крепостта се намира елитна турска армия, ръководена от военачалника Шукри паша.

Тогава настъпва звездният миг на българските авиатори! През цялата война авиацията ни участва активно в бойните действия. Разузнава противника, прави първите в света аероснимки на военни обекти, хвърля бомби и агитационни материали. И така до трагичния 19 октомври, когато самолетът на Топракчиев се разбива близо до летището. Пилотът загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Преди гибелта си се насочва към Одрин да плаши турците, като хвърля позиви и листовки: "Съпротивата е безсмислена". Полетът му продължава близо 50 минути.

И до днес има различни версии за кончината на една от емблематичните личности в авиацията ни. Някои твърдят, че самолетът му се подпалил още при излитането. Други смятат, че е бил прострелян и не е успял да приземи самолета. Има версия, че е жертва на саботаж. Каквато и да е истината, нищо не променя факта, че Топракчиев е храбър, доблестен и родолюбив българин.

"Невъзможно беше да се гаси бензин и масло с вода", казва след падането на самолета летецът Продан Таракчиев, който е един от свидетелите.

Делото на Топракчиев е почетено на редица места в страната ни - училището в Божурище е наречено в негова памет, улица в софийския район "Искър" е именувана на летеца, в градския парк на Свиленград се извисява негов паметник в цял ръст върху постамент, на който са изписани името и делата му, в Сливен е издигнат бюст-паметник на летеца в градската градина и барелеф на авиатор има в парк "Орлите" отново в Божурище.

Поручик Христо Топракчиев е погребан в Свиленград с почести и посмъртно награден с орден за храброст и произведен в чин капитан.