Емануил Манолов е автор на първата опера

Композиторът издъхва в бедност на 42 години 

Само за две години написва 118 песни за деца 

Емануил Манолов е авторът на първата българска опера и основателят на българското професионално музикално творчество.

За краткия си житейски път е изключително продуктивен и оставя богато творческо наследство. Само за две години написва 118 песни за деца, които издава в първата българска музикална библиотека "Славееви гори" и които, стигнали до почти всички училища, стават основа на музикалното образование в България.

Манолов е роден през 1860 година в Габрово, но най-значимите си произведения създава в Казанлък и в Града на розите го уважават като техен съгражданин.

След Освобождението на България Манолов напуска родния си град и известно време живее в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов, който е музикален педагог, теоретик и диригент, автор е на първия български учебник по нотно пеене. По-късно композиторът на първата българска опера пребивава в Букурещ и Одеса, а през 1879 г. се установява в Москва, където около 4 години изучава пиано, флейта, хармония и композиция в Московската консерватория. Оттогава датират и първите му композиционни опити в музиката. Завръща се в България след обявяването на Сръбско-българската война през 1885 година и свири в духовия оркестър на 1-ви софийски полк.

"Престоят в Казанлък предизвиква у него истински творчески взрив. Създава при Ученолюбива дружина "Искра" (Народно читалище "Искра") смесен хор и симфоничен оркестър. През последните три години от краткия си живот Емануил Манолов е капелмайстор на 23-ти шипченски полк в Казанлък и това е времето, в което са създадени най-значимите му вокални и инструментални творби, както и творбите за духов оркестър. През този период (1899 г.) е написана и поставена от него на казанлъшка сцена първата българска опера "Сиромахкиня" със сюжет от едноименната балада на Иван Вазов", пишат за него от общината в Казанлък. Творбата е създадена за нуждите на Казанлъшкия оперен театър и макар да остава недовършена, се счита за първата българска опера. Замислена е от композитора да бъде в четири действия, но успява да напише само две поради смъртта си. Изградена е в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителските състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър.

В период от живота си Манолов преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно става капелмайстор на духовия оркестър на 21-ви пехотен полк в Асеновград (1890-1899), като става първият българин на този пост, понеже всички негови предшественици са били чешки музиканти. Манолов започва да събира народни песни и да прави обработки за хор и духов оркестър. Творбите са издадени по-късно в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".

Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека "Славееви гори", са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента "Каква мома видях, мамо" и китките "Мама Иванчу думаше" и "Повей, повей, буйни ветре", публикувани в музикална библиотека "Звукове". Автор е също на китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическия образец "Хубава си, татковино". Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.

Творецът умира в крайна бедност на 42 години, но оставя пет деца, между които бъдещия голям композитор и диригент Христо Манолов, а негов внук е композиторът, музикален педагог и професор Здравко Манолов.

Христо Манолов е автор е на първия български балет "Змей и Яна" (1937 г.), поставен от балетмайстора Анастас Петров за Софийската народна опера. Либретото е по българска народна приказка, а музиката е близка до българското народно творчество. През 1958 г. синът му Здравко Манолов прави втора редакция на балета. Христо Манолов е диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив, както и създател и пръв диригент на хор "Гусла".

От 1972 г. Здравко Манолов преподава във Висшия музикално-педагогически институт, който в наши дни е академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. През 1978 г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а от следващата година е заместник-ректор. Почива на 25 септември 1983 г. в Ню Йорк по време на концертно турне.

Гробът на Емануил Манолов е в Казанлък на хълма Тюлбето, близо до оригинала на Казанлъшката тракийска гробница. В Казанлък има улица, кръстена на негово име. Той не е забравен и в родния му град Габрово, където Домът на културата носи името му.