Симеон Петров е първият български пилот

Води колоездачния ни отбор на олимпиадата през 1936 г. 

Основава звукозаписното предприятие "Симонавия", което по-късно е национализирано и става "Балкантон" 

Първият ни пилот, който лети над българска територия, първият летец в света, който прави успешно кацане на самолет със спрял двигател, и първият човек, разработил бомба с цел тя да се хвърли от самолет, се казва Симеон Петров. Той е и водач на колоездачния ни отбор на олимпиадата през 1936 години в нацистка Германия и основател на първото звукозаписно студио у нас.

Каквото и да се напише за Симеон Петров, ще е малко, защото е забележителна личност с много таланти и огромен принос в българската история. Всестранно развита личност, която показва уменията си не само в България, но и по света. И орисан да е вечно първи във всичко, с което се захване.

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Той е първороден син на артилерийския офицер Константин Петров и съпругата му Ганка Петрова. Баща му произхожда от славния Мамарчев род и е бил съратник на Васил Левски. Симеон отлично съчетава качествата на родителите си, като от малък е закърмен с любов към Отечеството, трудолюбие и честност. Завършва с отличие прогимназия и военната гимназия в родния си град, след което е приет за юнкер във Военното училище в София. За никого не е изненада, че завършва като първенец на випуска. Когато държавата обявява конкурс за първите ни авиатори, Петров веднага се записва и завършва на първо място на изпитите. Заедно с Христо Топракчиев (бел. ред. - разказахме ви за него в история №94 от поредицата "Забравените български гении") и Никифор Богданов е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио край Париж.

Блерио е национален герой на Франция, който е пионер в създаването на самолети, и първият авиатор, преодолял пролива Ламанш през 1909 г. Авиаторът и инженер доказва, че самолетът не е само средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт. Затова и в онези времена е престиж всеки пилот да се обучава в неговата школа.

По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио, осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Пак е първи и остава като част от историята. Но друга ситуация ще го издигне до висините на авиацията.

При един от последните си полети над френско летище край Париж Петров се издига на височина от 1400 метра, когато двигателят на самолета му "Блерио XI" се поврежда и спира да работи.

"Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа", пише престижното списание "Л'аеро".

Този случай вдъхновява Петров заедно с Топракчиев да разработят методика за приземяване на самолети със спрял двигател. Впоследствие идеята е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

След завършването на обучението във Франция Петров се връща у нас. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет "Блерио-XI". Шест дни по-късно - 13 август, Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан, който е българска собственост. Лети от София до Ихтиман и обратно. Общото разстояние е 140 километра, което е своеобразен рекорд за 1912 г. Предишният регистриран най-дълъг маршрутен полет е на неговия инструктор Луи Блерио, който прелита разстояние от 42 километра над Ламанша.

В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев, и Богданов. Но Петров отново е първи.

На 1 септември 1912 г., точно на рождения си ден, Симеон Петров изпълнява и първия нощен полет в българското небе. За целта на летището са поставени няколко големи прожектора, а на четири места около мястото за излитане и кацане са запалени големи огньове.

Скоро след това Симеон Петров и Христо Топракчиев поставят още един рекорд - за продължителност на полета, като двамата остават във въздуха в продължение на 3 часа.

По-късно същата година Топракчиев предлага използването на самолети за хвърлянето на бомби. Петров е вдъхновен и започва да работи по идеята, като експериментира с различни гранати. Така летецът става първият човек, разработил бомба с цел тя да се хвърли от самолет. Неговите планове и идеи са основа на всички бъдещи такива бомби по света. Тя има аеродинамична форма и образува яма с дълбочина над 1 метър и диаметър 4-5 метра.

На 16 октомври 1912 г. Продан Таракчиев пуска две от тези бомби върху турската железопътна гара Караагач. Самолетът, от който са пуснати, е "Албатрос Ф2" и е пилотиран от Радул Милков.

Петров участва в редица полети по време на Балканската война, като дори успява да достигне със самолет до Цариград, но заради лошите атмосферни условия и ниска видимост не успява да пусне бомби.

По време на Първата световна война Петров началник на 2-ро аеропланно отделение, като по това време конструира авиационните бомби тип "Чаталджа". Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

През 1919 г. летецът е уволнен от служба и животът му тръгва в коренно различна посока.

През 1924 година създава първата българска звукозаписна компания "Симонавия" (бел. ред. - името е образувано от букви от думите "СИМеОН АВИАтора"). В началото внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България под марката "Орфей".

В периода 1928-1929 година фирмата закупува акустична записваща апаратура, с която започва да прави записи за грамофонни плочи на местни изпълнители. Около една петилетка по-късно "Симонавия" се снабдява с модерна система за електрически звукозапис и първа в България започва цялостно производство на плочи, като изработва собствени матрици за 78-оборотни плочи. И Симеон Петров отново е първи.

Краят на "Симонавия" е трагичен, както за повече частни предприятия след 9 септември 1944 г. Национализирана през 1947 година и заедно с няколко конкурентни предприятия става основа на държавния монополист "Балкантон".

Пилотът постига и другоинтересно постижение, което е извън летенето. На олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, белязани от личността на Адолф Хитлер, е водач на българския колоездачен отбор. Това не е случайно, защото в период от живота си се занимава с внос на велосипеди от чужбина.

Петров издъхва на 61-годишна възраст, покосен от инфаркт, но завинаги остава първият и ненадминат по успехи пилот в авиацията ни.