Никола Пиколо - лекар и писател, който се бори с чумата

Завещава хиляди златни франкове на читалище и църква

Дребният на ръст търновец посвещава живота си на медицината и литературата 

Наричан Пиколо (от итал. piccolo - малък) заради дребния си ръст, той е един от най-талантливите лекари на Балканите и отличен писател и преводач във Франция.

Животът на Никола Савов Хаджиилиев е наистина впечатляващ и за неговите 72 години житейски път остава забележителна диря, макар личността му да не е силно разпознаваема в наши дни.

Никола е роден в Търново в семейството на видния търговец Сава хаджи Илия и жена му Теодора Буюклюоглу. Образованието си започва в родния си град, но истинските знания натрупва в княжеската академия "Свети Сава" в Букурещ. Там негов преподавател е Константинос Вардалахос, който е представител на т.нар. новогръцко просвещение. Именно учителят му забелязва способностите му и го наема на работа при себе си на гръцкия остров Хиос. По това време от талантлив ученик Никола е станал втори преподавател по френски език в академията редом с французина Франсоа Лорансон. Паралелно в Букурещ Пиколо получава прозвището си заради неособено високия си ръст и превежда книгата на Жан-Жак Русо "Емил, или за възпитанието". Още по-впечатляващото е, че я превежда на гръцки език.

На Хиос преподава френски език в гръцки лицей, а след това следва шеметна кариера в коренно различни обществени сфери. През 1818 г. е управител на театър в Одеса, след това участва в борбата за гръцкото освобождение (1819-1822), а в периода 1824-1825 г. вече е доктор и професор по литература.

На фона на многобройните му и разнообразни дейности Хаджиилиев започва да учи медицина в Болоня (Италия), но завършва образованието си в Пиза. В града на Наклонената кула пише докторат по медицина и философия. На 2 март 1829 година прави успешна защита и става дипломиран лекар. Пътешествията му по света продължават към Париж, но във френската столица се задържа едва една година.

Пиколо се мести в Румъния и в продължение на 9 години работи като лекар в Букурещ и други градове. Близо до родината, Хаджиилиев подкрепя борбите на своите сънародници за църковна независимост и просветителското дело, застъпва се за даването на автономия на българите по времето на Кримската война. През 1831 година става лекар с частна практика, а година по-късно е назначен и за личен лекар на руския губернатор на Влахия Павел Кисельов. През тези години смело влиза в битката с епидемията от чума в Румъния и успява да помогне в нейното преодоляване, като с риск за живота си лекува пациенти. И печели вечна признателност сред местното население.

През 1840 година Пиколо прави пореден рязък обрат в живота си - премества се да живее в Париж и се отдава изцяло на литературата. Там продължава своята книжовна работа: издава произведения на старогръцката и византийската литература, прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки и от старогръцки на френски. Създал си име на един от водещите парижки елинисти, той се движи в средите на видни френски интелектуалци като Шарл-Огюстен Сен Бьов, Пиер-Жан дьо Беранже, Стендал, Виктор Кузен, Франсоа Гизо.

В Париж Пиколо работи и за българската кауза, като предоставя сведения за страната ни на пътешествениците Жером-Адолф Бланки и Сиприен Робер, а по време на Кримската война се застъпва за автономия на България. През 1845-1847 г. Хаджиилиев посещава Търново и Цариград във връзка със започналата борба за независима българска църква.

Някъде по това време полският писател и въстаник Михаил Чайковски пише до княз Адам Чарториски в Париж, че цялото семейство на Пиколо принадлежи към търновските гръкомани и че "на Пиколо, въпреки добрите му желания, а дори и качества, не бива да се вярва. Той има повече гръцки черти, отколкото славянски".

Успехите на Пиколо както в медицината, така и в литературата са повод за гордост в онези времена. По време на престоя си в Одеса, през 1818 година, Хаджиилиев прави новогръцки превод на "Филоктет" от Софокъл и пише "Смъртта на Демостен". Двете пиеси са играни с успех в гръцкия театър на града, а втората бива преведена по-късно на английски. Одеската постановка на "Филоктет" е първото в ново време представяне на древногръцка драма на гръцка сцена.

Докато е в Париж, пише поетичната поема "Към лекаря Гларакис, завръщащ се в своето отечество Хиос", а години по-късно прави гръцки превод на "Разсъждение за метода" на Рене Декарт.

Забравеният български гений издъхва на 16 март 1865 година и по негово желание е погребан в най-голямото и най-известно парижко гробище - "Пер Лашез". Доблестното му дело продължава и след напускането му на тленния свят. Пиколо завещава 12 хиляди златни франка на народното училище в Търново и 1500 франка на търновската църква "Успение Богородично".

В знак на признателност към делото му през 1980 г. във Велико Търново е издигнат негов паметник, а в близост до монумента има улица, която носи името на Никола Пиколо.