Богдана Гюзелева-Вулпе е първата ни композиторка

• В края на живота си е забравена и шие кукли, за да се спаси от бедността 
• Цар Фердинанд й подарява колие, след бижуто е отстранена от работа и се развежда 

Три опери, три оперети, симфонични картини по народни мотиви, песни по стихове на германския поет Хайнрих Хайне и други автори.

Забележителната лична творческа колекция принадлежи на Богдана Гюзелева-Вулпе, която със златни букви е изписана в историята като първата жена композитор в България.

Първата си опера – "Психея", пише през 1915 година, когато е на 37-годишна възраст. Поставя творбата на софийска сцена на 30 март, като сама влиза в ролята на Астра. Другите й две опери са "Ферандо" по мотиви от поемата "Испанци" на Михаил Лермонтов и "Пародия", сътворена в турския град Измир. Трите й оперети носят имената "Любов", "Махараджа" и "Съюзници". Сама пише либретата на произведенията си и показва дарба на поетеса.

Преди да стигне да значимата си композиторска дейност, Богдана прави не по-малко впечатляваща кариера на оперна певица с най-високия женски певчески глас - сопран. Всъщност Гюзелева не може да бъде поставена в рамка, защото гласът й подхожда на различни по характер и гласови данни оперни роли. Певицата изпълнява както алтовата партия на Кармен в едноименната опера на Жорж Бизе, така сопрановата партия на Графинята в "Сватбата на Фигаро" от Волфганг Амадеус Моцарт. Не е редно да пропуснем и други значими нейни роли - на Сиромахкинята в едноименната опера на Емануил Манолов, на Тамара в "Демон" от Антон Рубинщайн, на Тахир Беговица в едноименната опера на Димитър Хаджигеоргиев, на Ирина в "Борислав" от маестро Георги Атанасов.

Житейският й път започва от Търново през 1878 г., когато поема първия си дъх. Баща на Богдана е проф. Иван Гюзелев, който преподава математика и философия в Априловската гимназия в Габрово и е сред основателите на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науката) и народен представител в Първото обикновено народно събрание на Княжество България.

На 19-годишна възраст младата музикантка започва да учи оперно пее в Дрезденската консерватория, а неин основен учител е доказаният професор Емил Зиферт. Именно по инициатива на баща си заминава за чужбина, за да получи качествено образование. В пансиона, в който живее, има строги правила, но своенравната българка често предизвиква напрежение и почуда, като се появява с шикозни рокли.

Животът на Богдана се променя, след като среща Иван Вулпе и двамата се женят през 1903 година. Съпругът й е оперен певец от бесарабски произход и е сред идеолозите за създаване на оперен театър в България.

След сватбата двамата заминават за руския град Иркутск, където се установяват и полагат основите на нов живот. Основното занимание на съпрузите е да преподават в музикалното училище и пеят в оперния отдел на градския театър.

През 1907 година Вулпе и съпругата му се връщат трайно в България и през следващата година стават едни от основателите на Българската оперна дружба в София, която днес познаваме като Национална опера и балет. Сред учредителите са доказани имена като Константин Михайлов-Стоян (тенор), Драгомир Казаков (баритон), Димитър Попиванов (тенор) и Стоян Николов (бас-баритон).

Богдана Гюзелева-Вулпе участва още от първите представления на новосъздадената културна институция. Започва плахо с малки роли в отделни арии, но по-късно заслужава правата да влиза в главни роли. Първото й такова голямо превъплъщение е на Неда в операта "Палячи" на Руджеро Леонкавало.

И след ролите на сцената неусетно преминава към композирането. На премиерата на първата опера на Вулпе - "Психея", присъства самият цар Фердинанд, който в знак на възхищение й подарява златно колие след представлението. Бижуто впоследствие става ябълката на раздора - заради завист и подмолни игри съпрузите са изгонени от оперната сцена, а впоследствие и се развеждат.

През 1917 година заминава за австрийската столица Виена, а след това за Измир. В България се връща окончателно през 1928 година и до края на живота си работи като вокален педагог.

Но Богдана Гюзелева-Вулпе вече е забравена и живее в много трудни условия. Бедността я кара да майстори кукли, които продава на чужденци. Държавата я оставя без пенсия и била принудена да шие оперни персонажи - Арлекин, Коломбина, Пиеро, Пулчинела, просякинята с гърбав нос...

Първата жена композитор у нас и отлична оперна певица си отива от този свят на 28 май 1932 г., когато е едва на 54-годишна възраст. В бедност, забрава и отхвърляне, но делото й на сцената никога няма да бъде заличено от историята.