Рада Киркович - учителката, която завещава богатството си на БАН

Комунистическата власт отнема наследството й в полза на държавата 

С лихвите от фонд на нейно име се дават награди за научна или художествена литература, написани от български авторки 

100 хиляди лева!

Това е сумата, която преди близо век Рада Киркович завещава на Българската академия на науките, за да създаде фонд на нейно име.

Сумата звучи впечатляващо и в наши дни, но в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век е била изключително внушителна и само човек с огромна мисъл за бъдещето може да я остави в полза на поколенията.

Волята на дарителката е с лихвите от фонда да се дават награди за публикуван труд - научна или художествена литература, написан от българска авторка. И паричните отличия достигат до известни българки, които тепърва прохождат в професионалния си път.

Рада е родена на 24 март 1848 година в Копривщица, по онова време още в пределите на Османската империя. Пътят й на просветителка и учителка не е случаен - майка й Ивана Хаджигерова, която е дъщеря на Стойка, сестра на Найден Геров, е възрожденска преподавателка. Ивана сама отглежда дъщеря си и за Рада учителстването се превръща в кауза.

След началното училище в родния си град Рада, която по това време все още носи фамилията Гугова, продължава образованието си в пансион в Киев. С протекциите на руския консул в Пловдив Найден Геров и със съдействието на киевския княз Василчиков продължава образованието си в пансиона на графиня Левашова. Там завършва със златен медал и се завръща в България, където започва работа като преподавател и се превръща в първата учителка в Девическото училище в Копривщица.

Впоследствие Рада се запознава със съпруга си Кирко Киркович - лекар от Сопот, който произхожда от богатия търговски род Хаджикиркови. Негови родственици са Тодор Киркович - хайдутин, войвода, четник и опълченец, Христо Стоянов Хаджикирков и Димитър Шишеджиев - участници в Априлското въстание и опълчението, ген. Димитър Кирков - командир на 8-а Тунджанска дивизия през Балканската война, както и на проф. д-р Стоян Киркович - един от основоположниците на Медицинския факултет в София.

След престой в Русия Кирко променя фамилното си име, премахвайки титлата "хаджи" и русифицирайки го на Киркович. Тази фамилия приема и неговата съпруга след сватбата им на 2 септември 1873 година, като двамата живеят първо в София, после и в Русия.

За съжаление, по време на Руско-турската освободителна война Кирко загива и Рада остава без любимия си мъж. Той се включва като военен лекар доброволец в руската армия на Балканския полуостров, но по време на военните действия се заразява от коремен тиф и умира, без да види лелеяната свобода на отечеството си.

Рада не губи силата на духа си и след Освобождението учителства в Пловдив, Пирдоп и Копривщица. Преподава и в Девическата гимназия в София, като и е директор на Софийското девическо стопанско училище "Мария Луиза" в периода 1896-1901 година. Член е на изборните училищни настоятелства на основните и прогимназиалните училища в София.

"На 30 ноември 1928 г. завещава на БАН 50 хиляди лева за образуването на фонд на нейно име. На 17 юли 1934 г. допълва фонда с още 50 хиляди лева (във вид на акции от вагонната фабрика и 10 хиляди лева). Академията приема дарението и на 20 декември 1928 г. образува фонд "Рада Киркович" при БАН. Волята на дарителката е лихвите от фонда да се дават на всеки две години за награда на публикуван (отделно или в списание) труд - на научна или художествена литература, написана от българка. За пръв път наградата от фонда е дадена през 1931 г. на Вера Иванова за труда й "Стари църкви и монастири". През 1933 г. премията получава Фани Попова-Мутафова за творбите си "Жената на приятеля ми", "Момина скала", "Солунският чудотворец" и други, а през 1935 г. - Евдокия Петева-Филова за трудовете й върху българския текстилен и металически орнамент ("Шивични паралели", "Емфеници" и други)", пише енциклопедия "Дарителството".

Вера Иванова е историк и археолог, която става старши научен сътрудник в Народния музей в София. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., Фани Попова-Мутафова е най-популярната писателка в България. Но след 9 септември 1944 година изпада в немилост, изключена е от Съюза на българските писатели, изправена е пред Народния съд и е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор и 10 000 лева глоба. Евдокия Петева-Филова е етнографка и изкуствоведка, тя е съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов, осъден на смърт и екзекутиран от Народния съд.

През 1951 г. капиталът на фонда на името на Рада Киркович е 125 178 лв., но се случва нещо грозно и срамно. С държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата. И така благородната мисия на Рада Киркович да остави наследството си за обучение на надарени деца и сираци замира и остава само спомен.

Учителката, слава богу, не вижда опустошителните дела на комунистическата власт, защото издъхва на 9 декември 1941 година, като достига достолепната възраст от 93 години.