Георги Вълков е основоположник на българското радио

*Създава късовълнова носима радиостанция за армията 

*"Ало, ало, Радио София!" са дебютните думи, които прозвучават в ефир 

"Ало, ало, Радио София!" - това са първите думи, които прозвучават в българския радиоефир.

Датата 25 ноември 1929 години остава завинаги в историята и родното радио вече има близо един век история.

Друго бележито събитие няколко години по-рано поставя основите на този паметен момент. Инженерът и конструктор Георги Вълков се превръща в човека, който изобретява първия български радиоприемник. Това не се случва лесно и му отнема няколко години усилен труд. И затова заслужено именно той произнася "Ало, ало, Радио София!".

Колектив начело с Вълков разработва прототип на 60-ватов радиопредавател за нуждите на създаващото се в онези години Радио София. Устройството е произведено от Държавната военна фабрика и успешно заработва. Със съдействието на офицери от военната инженерна работилница при Първа инженерна дружина, с примитивни средства и използвайки части от стари радиоапарати, Вълков строи успява да построи радиопредавател. Станцията се намира до Руски паметник в София, за предавателна антена над казарменото помещение е обтегната на височина 14 метра обикновена приемателна антена, която е дълга 50 метра.

Георги Вълков е роден през 1902 година в Тулча - град, който в наши дни се намира на територията на Румъния. През 1910 г. семейството се преселва в София, а по-късно Георги завършва техникум по електротехника и висше образование със специалност инженер в Германия.

Моментът, който преобръща живота му, е, когато постъпва българска армия. Първо служи като инженер в I инженерна дружина в столицата, като по това време е 26-годишен, а впоследствие 1932 г. става радиоинженер от електро-механичното отделение на Държавната военна фабрика в София.

Първия си значим успех постига, когато успява да разработи късовълнова носима радиостанция за нуждите на родната армия. Произведена е от Инженерния отдел на Държавната военна фабрика и е приета на въоръжение през 1927 г. под името БРК-1 "Цар Борис III". В историята това остава като първата тактическа радиостанция, която е българско производство. Използва се в три модификации от 1927, 1932, и 1937 година. Под ръководство на Вълков е разработена и приета на въоръжение през 1938 г. и радиостанцията БРК-8 "Княз Симеон Търновски", която три години по-късно е модифицирана. И двете работят в честотния диапазон 1500-3000 килохерца.

С построения от него 60-ватов радиопредавател Радио София заработва. В началото има експериментални предавания, които са по 6 часа на ден, и преобладават грамофонни записи на народна музика. Впоследствие започват редовни емисии на "Родно радио", което през 1934 година е преименувано на Радио София.

"Положителните отзиви в пресата от онова време за неговото пионерско начинание и пробните редиопредавания не закъсняват. С помощта на радиопредавателя, разработен и построен благодарение на енергията, ентусиазма и професионализма на българските радиотехници и "родолюбието" на българското войнство", се реализират и идеите, и въжделенията на основателите на радиолюбителския съюз "Родно радио", сред които са изтъкнати интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители като проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки, ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов, Никола Джебаров и други. Чрез предавателя на Първа инженерна дружина започва излъчването на редовни предавания на "Родно радио". Благодарение на таланта на Георги Вълков, "събрал с най-примитивни средства една малка радиоразпръсквателна станция", се постига добро качество на излъчването на радиопрограмата", пише в архивния фонд на Българското национално радио.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарска фирма за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна.

През този период броят на радиоприемниците в страната бързо нараства - от 7899 през 1934 година до близо 110 хиляди през 1941 година, като много от тях са поставени на обществени места като читалища и кръчми.

По данни от 1940 година 71% от програмата на Радио София включва излъчване на музика - записана, изпълнена на или излъчвана от мястото на събитието, включително 23% "сериозна", 21% "лека" (оперетна), 15% танцова и 13% народна. На 3 септември 1935 г. за първи път в ефира звучи изпълнение на Салонния оркестър. През 30-те години на миналия век салонните оркестри са били доста разпространени и обичани у нас, особено в столицата. За репертоара им са типични популярни пиеси от известни романтици и класици, увертюри, танци или потпури из опери и оперети. Салонният оркестър на Радио София със своите два последователни концерта, разделени с новини, е оформял на обяд едночасова линия от салонна музика и изнасял осем концерта всяка седмица.

От 1942 г. Георги Вълков е представител у нас на един най-големите световни производители на електроника. Мобилизиран е през октомври 1944 г. за участие във войната срещу Германия, като се предполага, че работи във военен завод в град Красноярск в СССР.