Александър Божинов е баща на БГ карикатурата

Не харесвал работата си на художник в Народния театър 

Лежи в затвора заради обиди към цар Фердинанд, комунистите също го пращат зад решетките 

Баща и основоположник на карикатурата в България е прочутият художник Александър Божинов, който също така е публицист и писател. Което и определение да вземем за него, едно е сигурно - точно той полага основите у нас на изкуството с картини да се надсмиваме на живота.

"По същия ред, както всички хора, съм излязъл на бял свят. Оттогава до днес съм живял в едно голямо безредие. Обичам каквото мисля, да го нарисувам или да го наредя в стихове. Затова минавам за художник и сегиз-тогиз за поет. Прави ми удоволствие да се закачам, затуй и мене ме закачат: тъй разбирам аз смисъла на живота и се считам за най-щастливия човек на земното кълбо. Обичам хубавия смях, хубавата бира, хубавите хора." С тези думи Божинов описва не само себе си, но и творчеството си, което остава завещано на поколенията.

Активно участва във всекидневния печат с битови и злободневни политически карикатури. Автор е на множество портретни карикатури на дейци на културата и изкуството, като се налага със свой оригинален почерк. И така си печели хора, които му се дразнят, но много повече са тези, които му се радват и се усмихват.

Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество. След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна, но за това след малко.

Божинов е роден на 24 февруари 1878 година, т.е. десетина дни преди подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България. През 1896 г. постъпва в новооткритото Държавно рисувално училище в София (днес Национална художествена академия). Дарбата му на карикатурист се проявява още в първите студентски години. От 1902 г. до 1904 г. живее и работи като свободен художник в Мюнхен, но избира да се завърне в родината си.

През 1901 г. Александър Божинов и Цанко Сталийски започват издаването на "Злъч и смях", вестник за хумор и сатира. Заедно с големия ни писател Елин Пелин основава и редактира първото в България хумористично списание "Българан", чийто живот продължава в периода 1904-1909 г. Освен талантлив художник Божинов е също даровит поет, фейлетонист, писател и художествен критик.

Талантът му надминава отвъд карикатурите и успява да работи и в областта на илюстрацията - известни са илюстрациите му към "Под игото" на Иван Вазов. Оставил е за бъдещите поколения също живописни пейзажи, натюрморти, интериори, монументални стенни композиции. Многообразието в талантите му е причината да работи и в областта на приложните изкуства.

Божинов сяда много пъти на подсъдимата скамейка и лежи в затвора заради обиди към цар Фердинанд. През годините си печели много врагове, и то на високо ниво - депутати и политици не са щастливи от работата му. Цензурата прави всичко по силите си да ограничи свободата на Божинов, но той е непримирим и въпреки тежките последствия продължава да работи енергично.

В един момент от живота си Божинов започва работа като художник по тоалетите и декорите в Народния театър в столицата. Дори сформира екип от шивачка, архитект и помощници за по-качествено изпълнение, но след години признава, че никак не е харесвал тази длъжност: "Аз станах художник в Народния театър по принуждение: когато се ожених, трябваше да имам вече редовни и сигурни приходи. Службата в Народния театър ми осигуряваше това".

Следващото му голямо житейско изпитание идва с 9 септември 194 година. Арестуван е като враг, осъден е от Народния съд и е запратен в затвора заедно с други творци от царско време. Един от най-забележителните ни художници от първата половина на XX век - Илия Бешков, успява да съдейства Божинов да бъде освободен.

На свобода Божинов продължава да твори, но вече много по-строго следен от цензурата. Основна тема за него става защитата на мира, като пресъздава и типични трудови герои. Също така пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.

Загубата на сина му е другата му голяма житейска драма, след която окончателно спира да рисува. Божинов доживява до 90-годишна възраст, като след силни болки в корема е приет в болница и на 30 септември 1968 година издъхва.

Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал "За наука и изкуство" от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924 г.), ордените "Кирил и Методий" I степен (1960 г.), "Червено знаме на труда" (1965 г.) и "Народна република България" (1968 г.).

През 1939 г. е избран за редовен член на БАН и в последните мигове преди смъртта иска да завещае цялото си творчество на академията, но това така и не се случва.