Димитър Баларев е сравнен с Нобелов лауреат

Ранен е в главата по време на война и загубва зрението си

Теория във физикохимията е кръстена на негово име 

Годината е 1939-а и научните среди са силно впечатлени от излизането на труда Der disperse Bau der festen Systeme ("Дисперсен строеж на твърди системи").

Автор на научния труд е роденият в Русе професор по химия Димитър Баларев. Това е оригинална теория, наречена на негово име, която представлява новост в областта на физикохимията, и Димитър Баларев е сравнен с носителя на Нобелова награда за химия за 1903 г. Сванте Арениус. Шведът е ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм и професор в Шведската кралска академия по физикохимия. Откривател е на парниковия ефект, който е в основата на измененията в климата, и сравняването на българина с него е наистина голямо признание.

Димитър е роден на 27 декември 1885 г., като през 1904 г. завършва Русенската мъжка гимназия. Продължава образованието си във Физико-математическия факултет на Софийския университет, специалност "Химия". Негови преподаватели са първият професор по физика Порфирий Бахметиев, бившият ректор Никола Добрев, действителният член на БАН Георги Колушки и други.

Когато през 1907 г. университетът е затворен от обидения княз Фердинанд, освиркан от българските студенти, Димитър Баларев заминава в чужбина. Завършва Загребския университет, а на 8 октомври 1908 г. защитава докторат при проф. Г. Яничек на тема "Обезводняване на фосфорната киселина при сгряване". След завръщането си в България и след полагане на изпит е назначен за учител в Мъжката гимназия в Русе, пише на официалния си сайт регионалната библиотека в дунавската столица "Любен Каравелов".

"Поручикът от запаса Баларев участва и в двете Балкански войни и е награден с орден "За храброст". На фронта е ранен в главата и загубва зрението си. По-късно то частично се възстановява, но Баларев е признат за инвалид. След демобилизацията продължава работата си като учител и публикува предимно в немски списания 28 научни съобщения, като част от тях са резултат от експерименталната му работа в областта на фосфорните киселини", пишат още от културната институция в Русе, като цитират изданието "Бележити русенци" на Димитър Павлов.

На 13 януари 1920 г. след избор Димитър Баларев е назначен за доцент към Катедрата по неорганична и аналитична химия на Софийския университет. През 1922/23 г. е на специализация в Гьотинген при големия специалист в областта на термичния анализ Густав Таман. След завръщането си е избран за извънреден професор.

Шест години по-късно е обявен конкурс за редовен професор по неорганична химия. Рецензиите за трудовете на Баларев са отрицателни и не особено справедливи. Той е критикуван за склонността му към нови смели теоретични обобщения, които рязко се отклоняват от традиционната насока на тогавашната неорганична химия. Отговорът на Баларев, след като не е избран за редовен професор, обхваща общо 104 машинописни страници.

Но неизбежното така или иначе се случва. На следващия конкурс, проведен през 1930 г., Баларев е избран за професор. В университета той е един от най-уважаваните преподаватели. По стар "хайделбергски" обичай при влизането му в аудиторията студентите го посрещат с тропане на крака.

До края на живота си Баларев става автор на повече от 170 труда по неорганична, аналитична и колоидна химия. Затова и не е изненада, че е награден с орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 70-годишнината от рождението му.

"През 1958 г. Баларев е пенсиониран, но той е единственият български учен, поканен персонално от Берлинската академия на науките за участие в симпозиум по проблемите на геологията, минералогията, химията и използването на океанските солни залежи. Баларев изнася доклад на тема "Онечистването на солевите кристални системи", припомнят от регионална библиотека "Любен Каравелов".

Ученият издъхва на 19 февруари 1964 г. в София, оставяйки след себе си огромно научно богатство за бъдещите поколения.

Какво е физикохимия?

Физикохимията е наука, изучаваща дисперсни явления в химическите системи според принципите, методите и концепциите на физиката като движение, енергия, сила, време, термодинамика, квантова химия, механика, аналитична динамика и химическо равновесие.

Както и строежа, структурата и химическите превръщания на веществата при различни външни условия. Изследва химическите явления с помощта на теоретични и експериментални методи на физиката. Някои от явленията, които изучава, например са пластична деформация, повърхностно напрежение и други.

Началото на физикохимията е положено още през XVIII век. Терминът физикохимия е даден от Михаил Ломоносов, който през 1752 г. преподава в Санктпетербургския университет курс по истинска физикохимия.