Пунчо Куздин e първият български журналист
Описва светски събития и дава съвети в сборника си
Рисува дебютните автопортрети в историята ни
"Аз, поп Пунчо, от село Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах тази история славянобългарска най-вече за кралете и царете... Написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е оттам... Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година."
Това пише за себе си поп Пунчо Куздин, който е български възрожденски духовник, просветен деец, автор на един от първите преписи на Паисиевата "История славянобългарска", която включва и илюстрации към нея, и смятан от мнозина за първия журналист по нашите земи.
В творбата, останала в историята като поп-Пунчовият сборник, има 69 различни произведения. Там може да открием един от първите преписи на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, която включва и илюстрации към нея. Също така има сказания за св. Иван Рилски и Йоан Златоуст, притчи за Адам и Ева и Йоан Богослов, както и текстове за Рождество Христово, за св. Пантелеймон и за библейската личност Йов.
Куздин пише житейски съвети как да орем нивата си или как да гледаме лозето си. Има и светски текстове и съобщения за събития, което е причината мнозина да го определят като журналист, и то първия българин с тази професия.
Сборникът, написан през 1796 година, е уникален за българската литература с множеството илюстрации, оригинален наивистичен стил, вероятно повлиян от влашката иконография от този период. Ръкописът се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия - корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафяво-червеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав.
Изследвани са езикът, стилът, първите в историята ни два автопортрета и 56-те рисунки - на Божията майка, на светци и сцени от живота на апостолите, плетениците и миниатюрите по 373-те страници с уникални багри и тонове.
"Известни са над 50 преписа и преправки на Паисиевата история. Един от тях е на поп Пунчо Куздин от село Мокреш. Преписът, или преправката, е извършен през 1796 г. и е включен в поп-Пунчовия сборник. Вероятно при свое пътуване до Влашко (днес: Румъния) Софроний Врачански е минал през село Мокреш и поп Пунчо е получил възможност да се запознае с тази безценна книга и да направи своя препис. Нарушавайки стереотипа на буквалния препис, в своя сборник поп Пунчо дава и някои съвети: как да се оре и сее земята, как да се улови пчелен рояк, как да се отглежда лозе, как да се отнася мъжът към жената и децата си. Той отправя и своите скромни и благославящи думи към читателя: "Но, о, братия мои, возлюблени читатели, не мойте мене грешнаго проклинати, но Бог наставит братство всем вам. И благасловете ме недостойнаго, понеже не от млого учение написах, ни от млого ортография, но от млого книголюбие и ревност, от сердци мое написах", разказва Светлин Ангелов, уредник в отдел "История на България XV-XIX век" в Регионален исторически музей в Монтана.
Поп Пунчо съобщава в своя сборник за важни събития, случили се в онова време: "1814 месец Декември 5 день биде освещение храма светаго великомученика Георгия у село Длагошевци (днес: село Замфир). Тогда болгарски владика Паисия изпрати духовника протоигумена поп Доросия Зографца от Света гора и от Зографския манастир "Снети Георги" (български манастири), та освети църквата Длагошевска".
Куздин изпълнява достойно и предано задълженията си като свещеник и учител, а и освен това скоро основава в село Вълчедръм килийно училище, което се случва през 1780 г., пишат още от музея в Монтана. Както е видно от целия му живот и дейност, поп Пунчо е имал солидни за онова време познания, които най-вероятно са били придобити в Зографския манастир. Документите сочат, че поп Пунчо е ходил и до Рилския манастир, където се е обучавал в калиграфия и рисуване.
"Забелязва се изоставянето и загърбването на строгите ограничения на църковните канони. Това е особено видно при изобразяването на св. Константин и Елена, при илюстрациите из живота на св. Георги ламеубиец. Образът на пророк Илия също е сред най-добрите постижения на поп Пунчо като рисувач. Най-впечатляващите му рисунки, придружаващи текста, са: "Грехопадението", "Бог създава жената от реброто на спящия Адам", "Благовещение" и други. Първите автопортрети са в ръкописа му. Винетките са в традиционния византийски стил. Предпочитаните бои са червена, жълта и зелена. Прави впечатление как буквите на началните страници са изобразени като плетеница. Изображенията на различните фигури, които се срещат на страниците на сборника, са почти симетрични (св. Козма, св. Йоан Предтеча, арх. Михаил). Най-често там, където са изобразени крака, те са представени в профил, а главите - в анфас. Поп Пунчо допълва образите с текстови обяснения, тъй като не се доверява само на изображението. Тези текстове, освен че обозначават, но са и израз и на неговото емоционалното отношение към своите изобразявани образи и събития. Над ламята например, която св Георги убива, той пише: "злодеица". Цялото изкуство на поп Пунчо има една цел - да бъде ясно и достъпно за простия народ", пише още Ангелов.
Смята се, че поп Пунчо е живял през периода между 1745 г. и 1814 г. Според наличните сведения за неговия живот и дело се смята, че най-вероятната година на смъртта му е 1814 г., когато е бил на 69-годишна възраст. Истинността на тази информация не е потвърдена и сред изследователите има различни мнения за действителната година на неговата смърт. Възможно е евентуално това в действителност да се е случило през предходната 1813 г. или през 1815 г.
За мнозина Пунчо Куздин остава в историята и като "селския енциклопедист от епохата на Възраждането".
