Димитър Моллов пише първия закон за здравето у нас

Доброволец е в няколко войни, завещава пари на БАН 

Първи въвежда в България премедикацията и трахеалната интубация 

Димитър Моллов е един от основоположниците на системата на нашето здравеопазване след Освобождението.

Освен лекар бележитият ни сънародник е книжовник, обществен представител, министър на просвещението и кмет на София. На него се дължат приносите за това, че в българската практика е въведена премедикацията (премахване на страха и тревожността преди анестезията) и трахеалната интубация. Моллов следва медицина в Москва и през 1875 г. става първият български лекар с научна степен доктор на медицинските науки.

Роден е в Елена на 26 октомври 1845 г., а е израснал в бащиното си село Беброво в района. През 1863 г. мечтата на 18-годишния младеж да учи в Русия се осъществила. Неговият чичо - архимандрит Евстати, духовник от Хилендарския манастир, успял да го запише в Киевската семинария. Желанието му е да продължи във Филологическия факултет на Одеския университет, но се записва медицина в Москва.

"Завършил през 1874 г., той става помощник на проф. Гага във факултетната поликлиника, а след това е пратен на специализация при директора на общата хирургическа клиника при университета проф. Басов. След едногодишни опити и наблюдения в клиниката и фармакологическата лаборатория на проф. Соколовски доктор Моллов защитава дисертацията си "Хлороформиране по способа на Клод Бернард", с която внася принос в световната анестезиология. За гордост на своята родина той е назначен на работа за помощник на проф. Басов, известен като един от учителите на великия физиолог И. П. Павлов", разказват за земляка си от общината в Елена.

Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война (1877 г.) е губернски лекар във Видин и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.

Широката му лечебна и профилактична дейност, съчетани с богатите му академични познания, са причината именно на него да бъде възложено съставянето на първия закон за здравеопазването в Княжество България - "Временни правила за устройството на медицинската част в България" (1879 г.), посочват от Националния военноисторически музей.

След Освобождението д-р Моллов е сред избраните народните представители в Учредителното събрание, а през 1882 г. е назначен за главен лекар на София. От 1884 г. до 1887 г. преминава на военна служба като заместник на главния лекар на войската. Взема активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.), като следва българската войска по цялото й настъпление до Пирот. По същото време домът му в столицата е превърнат във временна болница, която да осигурява грижи за завърналите се ранени. "Освен с въвеждането в българската практика на премедикацията и трахеалната интубация д-р Моллов остава известени с голямата си обществена активност. Той е сред инициаторите и основателите на Александровска болница, Държавната химическа лаборатория, Българския червен кръст (1883 г.), Българския лекарски съюз (1901 г.), а също и на болниците във Видин, Велико Търново, Варна и Елена", добавят от музей в столицата.

Моллов осъществява и друга своята грандиозна идея - за разпространение на бележитите творби и научни издания, като за целта създава дружество "Св. Климент". Под редакцията и първоначалната издръжка на Моллов и Петко Каравелов излиза първият том от библиотеката. В 15-те книги на дружеството публикуват свои творби Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Стоян Михайловски, Алеко Константинов и други. Издадени са произведения на световноизвестни поети и писатели.

Лекарят посмъртно прави и дарение на БАН, което е съобщено устно на заседание на Управителния съвет на академията на 2 декември 1916 г. от сина му - проф. Владимир Моллов. Бащата умира две години по-рано на 68-годишна възраст.

Бележитият българин желае сумата да се употреби за даване на награди на трудове по медицина или естествени науки. В случай че липсват такива, сумата да се използва за нуждите на БАН. В края на 1916 г. Управителният съвет основава фонд с основен капитал 9109 лв.

Децата му постигат големи успехи - загл.

Димитър Моллов и съпругата му Пелагия имат 4 деца.

Проф. Владимир Моллов е юрист и политик. На няколко пъти е избиран за член на правителството. Като министър на финансите през 1926 - 1931 година сключва няколко важни международни договора - Бежанския заем, Стабилизационния заем, Спогодбата Моллов-Кафандарис. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание "за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 година". След Деветоюнския преврат през 1923 година е реабилитиран.

Васил Димитров Моллов е класик на българската медицина и професор. Васил Моллов поставя началото на клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване в клиниката и е пионер в определянето на кръвните групи и хемотрансфузията.

Д-р Петър Моллов е правист и подпредседател на Софийски окръжен съд, а единствената дъщеря Людмила е пианистка и омъжена за ген. Константин Жостов - генерал-майор, началник-щаб на Трета армия през Балканската война и началник на Щаба на войската през Първата световна война.