Иван Момчилов основава първото училище

• Реформаторът въвежда биенето на звънец и дежурството на ученици 
• Премахва боя с пръчка и се обръща към учениците с "мили ми" в Даскалоливницата в гр. Елена 

Биенето на звънец, премахването на боя с пръчка и преподаването изцяло на български език.

Това са само част от мащабните промени, които учителят и автор на множество учебници и учебни помагала Иван Момчилов внедрява в Даскалоливницата в гр. Елена. Реформаторът остава в историята като основателя на първото българско класно училище, което отваря врати през 1844 година в балканското градче.

Вдъхновен от демократичната идея обучението да се води на роден език, Момчилов преподава на чист български. Даскалът разнообразява работата си, стреми се да я доближава до живота. Някои от уроците по география, история и хигиена изнася извън учебната стая. С пословично трудолюбие в неделни дни изработва нагледни средства - таблици за четене на български букви, за състава на думите, таблици с цифрите, с числата, с подготвени задачи с четирите прости аритметични действия и много други. Чрез Васил Априлов и благотворителните дружества от Одеса доставя за училището географски карти и глобус.

Младият учител установява добър ред и дисциплина в клас. Въвежда биенето на звънец, дежурство на ученици - главен и дверник.

Към учениците се отнася с голямо уважение. Негово естествено обръщение към тях е "мили ми". Момчилов премахва боя като възпитателно средство. "Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката", обича да казва преподавателят.

Името Даскалоливницата идва от неговия ученик Петко Славейков, който ще се превърне в един от най-бележитите български писатели. Сградата е двуетажна, изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени три големи помещения, по всяка вероятност служили за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за водене на занятия с бъдещите даскали. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна за учебни пособия.

Момчилов достига до прозрението, че трябва да постави в центъра на възпитателната работа любовта към Родината. "Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето", казва преподавателят. И добавя, че тази обич започва с изучаване и опазване чистотата на родния език: "От всичките езици на света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях". С тези мисли и действия превръща класното училище в своеобразен учителски институт, от който излизат видни възрожденци като Петко Славейков, Добри Чинтулов, Добри Войников, Драган Цанков, Никола Козлев, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов и много други.

Освен въвеждането на нови предмети създава богата училищна библиотека, урежда празник на училището в деня на св. Три светители. Даскалът въвежда като училищна песен стихотворението на Христодул Николов "Похвала на древните българи и отечеството им". Момчилов говори пред учениците си за делото на св. св. Кирил и Методий, написва похвална песен за тях, а през 1859 г. организира първото им честване в гр. Елена.

Тясно е за душата и уменията му балканското градче и през 1859 г. Момчилов продължава своето дело в Горна Оряховица, където също създава класно училище. Работи като учител до 1864 година, но служи до последния миг от живота си на това поприще. Преподавателят обикаля като апостол градовете и селата на Търновско, посещава Никопол, Русе, Шумен, Разград, Варна, Котел, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Казанлък и Габрово. В срещите си с учителите и учениците дава полезни съвети и упътвания, запознава се с потребностите на училищата и помага за тяхното развитие.

От 1865 г. се отдава изцяло на книжовна дейност, за която е един от най-подготвените между съвременниците си. По негова инициатива през 1868 г. се учредява "Книгопродавница Момчилов и съдружие" в Търново. Става автор и съставител на редица ценни учебници. За първия му учебник "Писменица на славянски език" от 1847 г. се записват 1100 спомоществователи. С най-голяма известност се налага и ползва и след Освобождението "Граматика за новобългарския език".

Широката обща култура и отличното познаване на езиците имат своята предистория за Момчилов. Малкият Иван израства като даровит ученик на Андрей Робовски (виден възрожденски деец от Елена, учител, свещенослужител, книжовник и борец за църковна независимост). Изпратен от баща си да учи в гръцкото училище в Търново, той бива изгонен за дръзката му постъпка - по време на служба прочита Апостола на черковнославянски вместо на гръцки език. Робовски го взема като помощник-учител в своето училище.

През 1837 г. заминава да учи при гръцкия педагог и философ Теофилос Каирис на остров Андрос. Завършва Втора гимназия в Атина, в която преподават баварски професори, извикани за учители от гръцкия крал. Панелинският дух, който се насаждал в гръцките училища, оказва стимулиращо въздействие за разпалване на родолюбието на юношата и участието му в тайното Славяно-българско дружество. По съвета на Иларион Макариополски продължава образованието си в Русия. Поради заболяване следва само една година в Одеската духовна семинария (1842-1843). И след това се завръща в България, за да остави бележита диря и историята винаги да го помни като основателя на първото българско килийно училище.