Тома Хитров е първият български фотограф

Знаете ли кой е единственият фотограф, който заснема майката на Васил Левски - Гина Кунчева? Това е същият човек, който прави най-популярния портрет на Христо Ботев. И увековечава с фотографии Захари Стоянов и Панайот Хитов, за да "живеят" лицата им и в наши дни.

Неговото име е Тома Хитров и е считан от мнозина за първия български фотограф.

Този забравен български гений е нещо повече - той е националреволюционер и смело участва във въстания и войни, които определят историята на България.

Тома е роден през 1840 година в град Ловеч, който в онези времена е в пределите на Османската империя. Завършва Долнокрайското училище в родния си град, когато е на 16-годишна възраст, емигрира в Румъния. Преминава в Сърбия и служи в жандармерията. Но паралелно с това учи фотография в Букурещ и открива свое ателие в румънската столица, а по-късно в друг град в северната ни съседка - Плоещ.

Хитров фотографира Васил Левски и точно негово дело са снимките, на които разпознаваме Апостола на свободата до ден днешен. Революционерът остава в историята, че единствен успява да заснеме майката на Васил Левски. Гина Кунчева позира пред обектива му и така знаем как е изглеждала. Автор е още на най-популярния портрет на Христо Ботев, както и на портрети на Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов и Никола Странджата.

Но фотоапаратът и оръжието вървят ръка за ръка в живота на Хитров. През 1875 година заедно с Петър Факиров е определен за войвода и организатор на въстанието в Троянския край. След отлагането му се завръща в Румъния. Включва се в организирането на четата на Христо Ботев.

Впоследствие е помощник-войвода в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война през 1876 година. Следва участие в Руско-турската война (1877-1878), където е опълченец в конната част, а по-късно се включва в III опълченска дружина. Революционерът фотограф участва в боевете при Стара Загора, Казанлък, Шипка и Шейново.

България е освободена и Хитров може вече по-смело да погледне към фотографията и професионалното й реализиране. След Освобождението заедно с Йосиф Буреш отваря в София фотографско ателие "Славянска светлописница", което по-късно е преименувано на "Славянска фотография". Студиото работи до 1885 година, като фотограф там е и съпругата му Елена Хитрова. Жената също има своето място в историята - основателка е на българската модна и рекламна фотография.

Не по-малко вълнуваща е историята и на чешкия фотограф Йосиф Буреш. По българските земи пристига за първи път като военен фотограф по време на Руско-турската война. Предполага се, че неговият брат, който е капелмайстор в руската армия, му съобщава, че се търси фотограф от щаба на руската армия. Зачислен е към щаба на ген. Йосиф Гурко. Присъства на обсадата на Плевен, неговите фотографии са отпечатани като гравюри в руското списание "Нива".

Временното руско управление на Княжество България го кани през 1881 г. да ръководи фотоцинколографската служба в Държавната печатница в София. От 1920 г. е назначен за фотограф в Държавната печатница, а 4 месеца след това - за ръководител на фотомеханическото отделение. Включва се активно в културния живот на софийските чехи и до края на живота си остава в София. Една от най-известните фотографии на Йосиф Буреш е от първия масов поход до Черни връх, организиран от Алеко Константинов на 28 август 1895 г. Друга известна снимка е на Петко Славейков и Петко Каравелов в цял ръст.

Но да се върнем към Тома Хитров. В онези бурни време на национално обединение войните не са рядкост и революционерът отново поема към фронта. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), като се бие храбро в отряда на капитан Коста Паница и Иванчо Атанасов.

Повечето от снимките на Хитров се съхраняват в Българския исторически архив с прилежащата към него сбирка "Портрети и снимки", част от специалните отдели на Ръкописно-документалния център на Народната библиотека "Свети свети Кирил и Методий". В целия архив мога да бъдат открити около 1,5 млн. документа с историческа значимост, а сбирката общо съдържа повече от 80 хил. фотографии.

Земният път на Тома Хитров приключва през 1906 година в София, но и до днес продължава да живее с уникалните си фотографии.