Хаджи Христо Българин е пръв командир на гръцката кавалерия

Удостоен е с чин генерал в южната ни съседка 

Определян е като пратен от Бог, а египтяните го наричат "ястреб" 

Гърците казват за него, че им е изпратен от Бог, а египтяните го наричат "шахин", което в превод означава "ястреб".

Зад тези доблестни определения стои Хаджи Христо Българин - наш революционер, който натрупва слава в южната ни съседка. И остава в историята като генерал от гръцката армия и пръв командир на гръцката кавалерия.

Сънародникът ни участва в десетки битки, лежи в затвор и дори се включва в политическия живот, за да остави след себе си един достоен живот.

Христо Петров е роден във воденското село Нисия, което тогава е в пределите на Османската империя, а сега се намира в северните части на Гърция.

Енциклопедия посочва, че в онези времето това е "българска покрайнина". Съществуват и източници, които посочват, че е родом от Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), така че родното му място не е категорично установено.

Революционният дух живее в семейството му и бащата и братът на Христо загиват в бой с османците по време на Първото сръбско въстание през 1806 г. Христо също взима участие във въстанието, но след неуспеха му бяга в Босна, а от там през Венеция, Родос и Кипър се прехвърля в крайбрежния египетски град Александрия.

По това време е някъде на около 23 години и постъпва на служба при албанеца Мехмед Али паша, който е валия на Египет. Валията е административната титла, използвана в мюсюлманския свят за управители на териториални единици. В Османската империя валията е имал ранг на паша, равен на генерал от армията. По време на службата си нашенецът се отличава с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена. Този му героизъм е причината да получи "шахин" ("ястреб"). По-късно преминава на служба в Сирия, където служи при Хуршид паша. Впоследствие пашата е назначен от султана за управител на полуостров Пелопонес, като е придружен от Хаджи Христо.

При обсадата на Триполица (битка в хода на гръцката война за независимост) българинът минава на страната на въстаналите гърци, оглавявайки като опитен командир голям отряд от наши сънародници. През лятото на 1822 г. печели решителната за въстаниците битка при теснините Дервенаки, водени от бившия хайдушки войвода Теодорос Колокотронис, разгромявайки 40-хилядната османска армия, изпратена да потуши гръцкото въстание.

В мемоарите на Колокотронис се споменава, че сражението е спечелено благодарение на войнските умения на Хаджи Христо, който с ловък маньовър се озовава начело на отряд в тила на османските войски. На 23 май 1824 г. Хаджи Христо е произведен в чин генерал от гръцката армия. През същата година по негово предложение е извършена реорганизация на гръцката войска, като конницата придобива статут на самостоятелна част и е оглавена от него. Промени и действия, с които името му е записано със златни букви в историята на южната ни съседка.

Бойните успехи не спират за Христо Българин. Реди подвизи в боевете при Фтиотида, Термопилите, Будница и Навплион. Голям е приносът му за победата при прохода Дервенаки, където турските войски претърпяват едно от най-тежките си поражения. Гръцкият биограф на Хаджи Христо пише: "Този отряд извърши грамадни доказани подвизи, единият от които е прословутият подвиг при Дървенаки на 26 и 27 юли 1822 г.".

Гръцкият историк Трикулис също не пропуска да възхвали с думи делото на нашенеца.

"Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български войводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко [от Охрид] с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: - Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, а ви молим да ни застреляте всички до един, преди да сте се изклали. Защото не можем да преживеем срама, да присъстваме при вашите вътрешни ежби, и то във върховния момент на войната за освобождението на вашата родина. - Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв", пише Трикулис, визирайки лидерите Теодорос Колокотронис и Александър Ипсиланти.

Думите на Хаджи Христо не остават само празни слова, а се превръщат в действия.

През 1823 г. отрядът му извоюва нова победа над турските войски при Кромиди. В боя при Наваринската крепост (едно от най-големите морски сражения през XIX век) сънародникът попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта Метони.

Авторитетът му е толкова голям, че едно от условията на съюзниците на обединените бойни флоти на Русия, Англия и Франция, разгромили османския флот при Наварин, е освобождаването на Хаджи Христо. Посрещнат като герой на остров Егина, където по това време е столицата на Гърция. Хаджи Христо не лежи на стари лаври, а продължава участието си в гръцката освободителна борба.

Ипсиланти, който е свидетел на героизма на Хаджи Христо при обсадата на Тива, се обръща към въстаниците: "Дерзайте, нападайте и избивайте тираните. Един Караискакис загубихме, друг такъв ни изпрати богът на Гърция", визирайки българския боец.

В правителствен декрет от 1833 г. се казва: "От днес нататък в знак на признателност част от крепостта Метони да носи името на Хаджи Христо". Друго признание е и, че днес в Атина на българския герой е издигнат паметник.

След освобождението на Гърция Хаджи Христо Българин се включва в политическия живот, като е близък до краля. На учредителното събрание е избран за делегат на трако-македонските българи. И така докато през 1853 г. година издъхва на 70-годишна възраст.