Изследователят на храмове Костадин Глушков: Бог ми даде знак в параклиса "Света Троица"

Публикувана: 05.02.2025, 11:00 396 Автор: Кристиан Иванов

11 духовни стражи са наредени южно от Чепеларе като строени от Всевишния архангели

Кой е той

Костадин Глушков е живата история на повече от 500 християнски храма в Родопите, издигнати в древната област Рупчос.

"През вековете храмовете са били палени, рушени и обругавани, но отново и отново възкръсвали, защото местата им са белязани от ръката на Бога - казва изследователят. - Историите на всички тях - древни и млади, издирих и записах, защото само писаното слово остава. Така се роди книгата "Кръстовата планина". За дългия път по следите на времето Костадин Глушков разказва пред "България Днес".

- Г-н Глушков, изследването на християнските светини в Родопите изисква огромен труд и много време. Какво ви накара да се заемете с тази мисия?

- В нашето безумно съвремие, когато демоните на мрака бесуват на воля, когато Каин продължава да убива Авел и светът отново и отново разпъва Христа, реших да потърся своя остров на спасението. Открих го в храмовете на Рупчос, древната област в Родопите. Малцина знаят, че три века преди идването на Аспарух на полуострова в Родопите е имало християнски храмове, светели са кандила и свещи. В 393 г. и последният езичник тракиец бил преминал вече в лоното на Христовата църква и в следващите години тук са били издигнати безброй черкви и манастири.

- Вашето изследване разкрива една своеобразна геометрия на Бог, закодирана в 11 храма южно от Чепеларе. Разкажете ни за пътуването си към това откритие.

- След като бях проучил храмовете край Чепеларе, Бог отвори третото ми око и видях, че 11 от тях лежат на една линия по оста изток - запад, отстоят на едно и също разстояние един от друг, а разликата във височините им е през стотина метра. В средата, на най-високия връх като ос на симетрия стои "Свети Йоан Кръстител". Излиза, че единайсет духовни стражи са наредени южно от Чепеларе като строени от Бога архангели. И то в определена геометрична и математическа зависимост един от друг. Това подреждане на върхове и параклиси е изпълнение на непонятния нам Божи промисъл. Защото - казва апостол Павел - кой е познал ума Господен, та да го обясни.

- Колко са християнските храмове, които сте обиколили, за да съберете цялата тази история във вашата книга "Кръстовата планина"?

- Над 500. През 2006 г. излезе книгата ми "Духовните стражи на Рупчос", в която събрах историите на 80 храма в Чепеларска община. След време си казах, че ще е добре да се съберат на едно място историите на храмовете на целия Рупчос. Този Рупчос, в който според турския регистър от 1515 г. във всичките 37 селища не е имало нито един мюсюлманин - имало е само християни, църкви и манастири. И си казах още, че след като съм казал "А" и "Б", ще трябва да стигна и до "Я" - тази работа аз съм я започнал, аз трябва да я завърша. И без това вървя вече към залеза, не трябва да оставям недовършени неща след себе си.

- Колко време ви отне това огромно проучване?

- Учудващо малко, имайки предвид обема на работата. За около четири години успях да обходя и проуча историите на над петстотин храма. И това, при положение че нямам кола, не съм ползвал пътни, дневни, нощни и пр. глезотии. Просто Бог вървеше пред мен и чистеше пътя ми.

- Кои са най-вълнуващите моменти, чудесата, до които сте успели да се докоснете по време на многобройните пътувания?

- Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден не сгазих лука и Бог не закъсня да ми напомни за себе си. Стана при построен в памет на младо момиче параклис - идвало често на това място, казвало, че е свято и има своеобразно излъчване. Малко преди смъртта си записало в дневника си: "Господ ни е дарил с велики дарове, поради които и с които ние живеем - Вяра, Надежда и Любов". Ходих до параклиса, гледах, снимах, а ден след това нещо ме зачопли - защо не преснимах портрета й, беше вътре заедно с извадка от дневника. Реших да отида отново. Когато тръгнах сутринта, времето бе ясно и тихо, но в ранния следобед тъмни облаци покриха небето. Незакрито бе останало едно не по-голямо от длан прозорче, което осветяваше само параклиса. И за да не изпусна тази светлинка, накрая почти тичах - исках да снимам отвън, светкавицата разваля цветовете. Долетях като хала до параклиса и веднага хванах ключа - стърчеше от бравата, както го бях оставил предния ден. Но той направи половин оборот, чукна в нещо и спря. Повторих отново - и пак същият ефект, все едно, че някой беше заварил вътре в бравата желязо. Пробвах още няколко пъти – бавно, старателно, като че показвам на дете как се отключва врата. Пак същата история. Тогава стиснах здраво ключа и с риск да го счупя напънах зверски. Резултатът бе същият - половин оборот завъртане, както и внушението, че се опитвам със сламка да обърна танк. Отчаян, с явили се кой знае откъде лоши думи на края на езика ми подпрях вратата с рамо и напънах, готов едва ли не да я изкъртя. И в този миг нещо проблесна в главата ми - какво правя, Господи, та това е храм. Не подходих към него като към свещено място, както правех досега, а влетях едва ли не като завоевател, готов като последния агарянин да проявя насилие дори.

- Какво се случи след това?

- Тогава, смирен и разкаян, аз се дръпнах назад, наведох глава и се прекръстих - това, с което трябваше да започна. После хванах кротко бравата, докоснах внимателно ключа и тогава той сам, без никакво усилие от моя страна плавно се превъртя. Влязох, палих кандила и свещи, казах каквото казах пред тях и чак след това изнесох портрета навън. Снимах, после поседнах, погледнах към небесното прозорче над мен и си казах, че преди малко ми бе даден урок - докато се държах като брутален неверник, вратата остана затворена, а когато се освестих, Бог я отвори и ми напомни за себе си.

- Кръстов е свещеният връх на Кръстогорието, какво не знаят хората за него?

- Кръстов е свещеният връх на Кръстогорието, доминира над всички останали храмове и свети места в планината, той е тяхната еманация. Навремето там е имало манастир, по-късно еничари го разрушили, избили и монасите, които, преди да поемат към вечността, успели да скрият парчето от Голготския кръст, славата на манастира. Останали руините и легендата.

- Цар Борис III е сред докосналите се до чудесата на Кръстогорието, каква е неговата връзка с тези свети места?

- Кръстов е преоткрит през 30-те години на миналия век от един свят човек - Йордан Дрянков, назоваван още брат Йордан, той бил неговият Шлиман. Воден от легендата и Божията ръка, той отишъл на върха, прекарал няколко нощи под звездите, получил откровение, имал и видение - видял Кръста и чул Небесните камбани. Направил това достояние на хората, към Кръстов тръгнали поклонници, ставали свидетели на чудесата там, а после разнасяли славата му. За преживяването си брат Йордан разказал и на цар Борис III, познавали се. Окрилена от това, княгиня Евдокия, сестрата на царя, която страдала от упорито заболяване, потърсила спасение на Кръстов.

- Какво се е случило след това с княгиня Евдокия?

- Преспала няколко нощи под звездите, получила и тя изцеление. По съвет на брат Йордан царят дарил на светия връх бронзов кръст, като освещаването му било ознаменувано с поредното чудо.

- Каква е съдбата на Йордан след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г.?

- Брат Йордан продължил апостолическата си дейност и след деветосептемврийския преврат водел на Кръстов поклонници. Вбесени от това, новите управници забранили достъпа до върха, а него въдворили в лагера "Слънчев бряг" - проповядвал отречения от марксистко-ленинската наука християнски култ, а се познавал и с царя, монархофашист бил значи. Там в един топъл и слънчев есенен ден, на личен ден Кръстовден, празника на Кръстов, другарите - носители на новия социалистически морал (спомняте ли си този идиотизъм?), го заровили до шия в земята и го оставили да се радва на хубавия ден и на големия Господен празник. И брат Йордан се радвал, радвал, докато започнал отново да чува Небесните камбани, после видял и Кръста и поел към него.

- До днес се разказват много истории за чудеса, станали в тези свети места, коя вас най-силно ви е докоснала?

- Чудесата на Кръстов са безброй, но ще разкажа за това, което се случи там с мен. В ранна утрин се озовах в параклиса "Света Троица", явно бях първият поклонник, защото кандилата още не горяха, свещи също. Запалих ги, помолих се, а после се дръпнах към вратата, за да снимам. Погледнах към олтара и застинах - окаченият под полилея бронзов кръст се беше залюлял. Неподвижен при влизането ми, сега той, без да има никакво течение, се люлееше над нетрепващите пламъчета на кандилата и свещите. Божествената сила даваше знак за присъствието си на това свято място и аз бях удостоен с честта да стана свидетел на това. А може това да е бил моят божествен хонорар за "Кръстовата планина"?

- Има ли и още тайни в светите места на Кръстогорието, които чакат да бъдат открити?

- Има, разбира се. Спомнете си, че и кивотът на Завета все още не е открит. Бог не бърза да ни разкрие тайните си, нали Вечността му принадлежи. Убеден съм, че между всичките тези безброй храмове в планината съществува някаква зависимост, подобна на тази, която открих при чепеларските (впоследствие се натъкнах на още два подобни случая). Имам предчувствието, че са свързани по някакъв начин със звездното небе, че има нещо общо в тяхната конфигурация - нека не забравяме, че и звездите са творение на Бога.