Сава Стефанов е първият български адмирал

• Работи с първата радиостанция у нас 
• Служи на най-големия за времето си кораб в Черноморската флотилия - "Надежда"

Датата 8 май 1935 година остава завинаги в морската бойна история на България.

Тогава морският запасен офицер Сава Стефанов става първият български адмирал - присвоено му е званието "контраадмирал". Знакът за признателност към делото му не е случаен - офицерът изминава дълъг и достоен път в развитието на родната флотилия.

Стефанов е роден на 1 март 1884 година във Велико Търново и когато е на 16 години, постъпва във военната гимназия в София. Пет години по-късно завършва успешно обучението си и е изпратен на работа във флота. През следващите две години преминава курс за обучение на флотски офицери, а през 1908 година е командирован във френския град Марсилия за 6-месечно далечно плаване.

След завръщането си в България служи едновременно в Дунавската флотилия и в Машинното училище във Варна. С устрем да продължи да се образова Сава Стефанова се оказва в артилерийските и минни класове в град Кронщад, който тогава е част от Руската империя. На 1 ноември 1911 г. мичман I ранг Стефанов отново се завръща в родината си и започва славният му боен път.

Великотърновецът е назначен за вахтен офицер и завеждащ радиотелеграфната станция на кораба "Надежда". Военният плавателен съд е първият и най-големият за времето си в Черноморската флотилия на Военноморския флот на България.

Корабът е построен в периода 1897-1898 година в корабостроителницата "Шантие е Ателие дьо ла Жиронд" (френски - Chantiers et Ateliers de la Gironde) във френския пристанищен град Бордо. Изграждането е по поръчка на българското правителство и княз Фердинанд съгласно българо-френско споразумение от 1897 г. Проектът на кораба е същият като на френския кораб "Казабианка" (френски - Casabianca) с леки изменения. Спуснат е на вода през септември 1898 г. и е кръстен "Надежда". Въоръжението му е монтирано през 1900 година. По своите характеристики той е авизо-миноносец, но тъй като е най-големият ни боен кораб за времето си, е наричан крайцер (кръстосвач). Използвал се е главно като учебен кораб.

През юни 1911 г. на крайцера "Надежда" започва работа първата българска безжична телеграфна станция (радиостанция), монтирана от фирма "Телефункен".

"Под негово ръководство по време на Балканската война радиотелеграфистите от "Надежда" извършват първото разузнаване в ефира, осъществено у нас, като така се полагат основите на флотското и на армейското ни радиоразузнаване. Флотските радиотелеграфисти, ръководени от лейтенант Стефанов, успешно заглушават предаването на радиограми от Константинопол (Истанбул) за Одрин и обратно", разказват от Военноморски музей - Варна.

През 1927 г. в Държавната военна фабрика в София е конструирана първата българска военна радиостанция БРК-1 "Цар Борис III" от радиоинженера Георги Вълков. В продължение на над 10 години с нея свързочните войски осъществяват обмен на къси вълни, преди да бъдат реализирани по-усъвършенстваните български модели.

Още при прехода от Бордо до Бургас корабът попада в буря в Йонийско море и получава леки повреди, както и загубва една лодка. През 1912 година е повреден при засядане при Анхиало (Поморие), а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране. През Първата световна война плавателният съд е блокиран на пристанището в Севастопол, като България окончателно губи собствеността върху кораба. В края на 30-те години на миналия век "Надежда" е окончателно нарязан за рециклиране.

През 50-те години историк в СССР представя инцидента на бунт "Надежда" като "революционно въстание", което е подхванато от пропагандата в България, свързвайки го с войнишкото Владайско въстание и определяйки го като подкрепа за Октомврийската революция. Изопачена трактовка на действителните събития става основа на повестта "Бунтът на крайцера "Надежда" (1952 г.) от Димитър Добревски и заснетия по негов сценарий филм "Екипажът на "Надежда" (1956 г.) на Кирил Илинчев.

"По време на Първата световна война лейтенант Стефанов е командир на торпедоносец "Строги". С него участва в поставянето на минно заграждение пред Варненския залив и в стоварване на флотски части при завземането на Каварна, Балчик и нос Калиакра на 5 септември 1916 г. На 20 февруари 1918 г. формира Минната дружина към Черноморската част, а от септември 1919 г. е началник на Щаба на флота. В началото на 1920 г. е назначен за командир на Подвижната отбрана, като съвместява длъжността началник на Щаба", посочват още от музея в морската ни столица. И добавят: "Съдбата на бъдещия контраадмирал е тясно свързана с борбата за опазването и развитието на флота и неговите кадри в условията, регламентирани от Ньойския договор. Като началник на Морската търговска полицейска служба о.з. капитан II ранг Стефанов е ангажиран със закупуването през октомври 1921 г. на шест стражеви кораба (два шасьора и четири ведети)".

С влизането насила на кошмарния за България Ньойски договор официално флотът ни е закрит. Но успяваме да го спасим чрез различни формирования, които непрекъснато са проверявани и контролирани от държавите победителки в Първата световна война. Нашите морски бойци продължават да участват в различни мисии като изваждането на потопения в морето миноносец "Смели", торпедните апарати на "Летящи", материали от яхтата "Колхида" и други.

Държавата прави мъдър ход, като назначава Сава Стефанов за началник на Отделението за морска и речна полицейска служба и така той реално поема управлението върху флотските формирования, които са в нелегалност заради договора. Официално капитан I ранг Стефанов става началник на българския флот на 4 май 1931 година.

"През 1933 г. командващият на флота възвръща военните звания и отличия, а Щабът е върнат от София във Варна. Сава Стефанов е активен деец в Българския народен морски сговор. Знак за признателност за дейността му са множеството български и чуждестранни ордени, с които е отличен през годините на своята служба", издигат пиедестал около личността му от военноморския музей.

Награждаван е с орден "Св. Александър" IV степен, "Народен орден за военна заслуга" IV степен, "Орден на короната на краля на Италия" и орден "Св. Мавриций и св. Лазар".

Първият български адмирал издъхва във Варна на 15 май 1970 г. на 86-годишна възраст.