Анастас Петров е бащата на българския балет
Създава 15 самостоятелни постановки
Първият професионален танцьор е и дълги години е единственият мъж солист
"На балета посветих всяка моя грижа, всяка моя мисъл, цялата си любов, целия си живот."
Думите принадлежат на Анастас Петров, който остава в историята като първия професионален български танцьор и балетмайстор.
След постъпването си в Софийската народна опера през 1927 г. Петров участва в създаването на българския професионален балет, като до 1935 г. е единственият мъж танцьор в балетната трупа на операта. Единствен солист е на десетки оперни представления, както и на първите самостоятелни балетни спектакли.
През 1937 г. Анастас Петров поставя на сцената на Софийската опера първото национално балетно произведение - "Змей и Яна". В дългогодишната си работа като постановчик творецът създава 15 самостоятелни балетни спектакъла, сред които са "Копелия", "Раймонда", "Прометей", "Лебедово езеро" и "Есмералда".
"Роден е на 1 септември 1899 под знака на Девата, в Добрич, в скромно чиновническо семейство, в което изкуствата са на почит. Танцува от дете, просто от малък усеща, че е роден за танца. Като ученик във Варненската мъжка гимназия през 1920 година вижда за първи път балет - при това истински! Посещава серията солови концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Това е решаващ момент в живота му. След две години заминава за Берлин с малка сума, отпусната от по-големия му брат. Постъпва в школата на Евгения П. Едуардова, която оценява добрите му природни данни, неговата артистичност и музикалност, както и огромната му страст към балета. Прави го свой асистент. През 1925 г. Анастас Петров завършва тази школа и решава отново да учи - вече при балетмайстора Макс Терпис от Берлинската Щатс опера", пише Огнян Стамболиев, цитиран от официалния сайт на Софийската опера и балет.
По повод обученията си в Германия по-късно Петров споделя: "Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство".
Вместо да остане в Западна Европа, през 1926 г. Петров избира да се завърне в България и впоследствие това негово решение го превръща в легенда на родния балет.
През есента на 1927 г. Анастас Петров създава частна школа за класически балет, просъществувала до 70-те години на ХХ век. В нея се обучават хиляди деца и младежи. Тя дава основите за бъдещото развитие на десетки български балерини и балетмайстори, сред които са Елена Воронова, Софка Арова, Лили Берон, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Любка Колчакова, Пенка Енчева, Анна Кръстева, Лили Янакиева, Крум Янков, Лили Попова, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Ичко Лазаров, Лиляна Драгулева, Мая Шопова и много други, разказват от регионалния исторически музей в родния му град Добрич.
Пресата в онези години е във възторг от него. И пише хвалебствено: "Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел - представянето на пантомима на сцената на Народната опера. Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет..."
В началото на 1947 г. Анастас Петров е поканен от Букурещката държавна опера като гост балетист в ролята на Гирей в "Бахчисарайски фонтан" от Борис Асафиев. Постановката е на Седа Саркисян - примабалерина на Ереванската опера (тогава в Арменската съветска социалистическа република), която играе главната женска роля - на Зарема. На 18 юни 1956 г. е тържествено чествана 30-годишната творческа дейност на артиста. Той получава множество поздравителни адреси и приветствия от свои колеги. През 1958 г. Анастас Петров има възможност да пътува и до Китай с трупата на операта. Официално се сбогува със сцената през 1961 г., но продължава да работи в своята балетна школа.
За самоотвержения си труд като изпълнител, постановчик и педагог Анастас Петров получава високи звания (заслужил и народен артист) и множество отличия - Народен орден за гражданска заслуга - IV степен, Димитровска награда - II степен, орден "Народна република България" - I и II степен, орден "Кирил и Методий" - I степен, и други. През 1977 г. за приноса си в развитието на европейския балет е удостоен с голямата награда "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет.
В писмо по случай 50-ия юбилей на българския балет Петров пише: "Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот".
Неговият живот, изцяло отдаден на балета, приключва в София на 26 декември 1978 г., когато е 79-годишен. Житейската му равносметка е впечатляваща - за 35 години творческа дейност поставя танците в повече от 90 опери и създава 15 самостоятелни балетни постановки.
