Олимпийската шампионка Стойка Кръстева: България ще спечели само един медал в Париж

Като дете много харесвах футбола и по цял ден ритах топка, споделя боксьорката

Коя е тя

Стойка Кръстева (по рождение Петрова) е първата българка, която печели златен медал в бокса от олимпийските игри. Това се случва преди 3 години в Токио. Кариерата й започва в Добрич, където 13 години се състезава за едноименния клуб в града, след което от 2012 до 2018 г. се боксира за "Русе" и от 2019 г. е в столичния "Локомотив". Освен в Токио участва и на олимпиадата в Лондон през 2012 г., където завършва пета. Сред постиженията й са още два пъти европейска шампионка и два пъти световна вицешампионка.

- Г-жо Кръстева, как взехте решението да тренирате бокс?

- Цялата история беше чиста случайност. Като малка много харесвах футбола и с другите деца всеки ден ритахме. Един ден забелязах, че всички ги няма на игрището, и разбрах, че са отишли в боксовата зала. Гледах една тренировка, но не се впечатлих като тях. Същото се случи и с художествената гимнастика. Първият ми треньор Стефан Петков се срещна с учителката ми по физическо възпитание в търсене на деца за тренировки. Тя ме препоръча и така започнах да тренирам бокс.

- Кога взехте първия си медал?

- Първото ми отличие беше златен медал от републиканското първенство на 20 април 2000 година.

- През какъв път трябва да мине един спортист, за да стигне до Олимп?

- Пътят е изключително трънлив, с много пречки по себе си. Женският бокс не беше толкова развит и не събираше погледите. Щях да участвам на световно първенство в Турция, нямах информация точно кога ще се проведе. Месеци по-късно отидох до федерацията. Там ми казаха, че турнирът е започнал вчера. Тази случка беше олицетворение на това колко всъщност внимание се обръща на бокса при жените.

- Какви са емоциите ви от олимпийския подиум в Токио?

- Чувството беше изключително силно! Това е най-голямото постижение за един спортист - да вземе златото от олимпийски игри.

- Кой е най-тежкият момент в кариерата ви?

- Всеки един спортист минава през всякакви контузии. Мен лично ме мъчеше травма преди квалификациите за олимпиадата в Токио и до последно беше под въпрос участието ми. Много атлети си въобразяват, че когато получат по-тежки контузии, това би означавало край на кариерата им. Не е точно така. Травмите са част от живота на всеки един спортист, също така изграждат характера им. След като минат през това, осъзнават, че са грешели, и се отпушват.

- Вие практикувате боен спорт в залата. Налагало ли ви се е да използвате уменията си и на улицата?

- Никога не ми се е случвало. За мен спортът трябва да бъде единствено спорт. В него трябва да се полагат усилия, които да са постоянни. Всеки труд рано или късно се възнаграждава. Техниките, които се придобиват в залата, не трябва да се налагат с лоша цел!

- Вие сте и треньорка по бокс, какво отношение виждате у младите към спорта?

- Моите възпитаници са много добри и се гордея с тях. Виждам хъс и желание да тренират бокс. Старая се да ги уча максимално, че по-добро нещо от спорта няма.

- Извън спорта имате ли друго занимание?

- Не може да се нарече точно хоби, но имам прекрасна дъщеря на 2 години и прекарвам повечето си време, грижейки се за нея.

- Предстоят Олимпийските игри в Париж. Колко медала ще спечели България?

- Единственият ни успех ще бъде в бокса, но мисля, че цветът на медала трудно ще бъде златен.