Злато и сълзи на Олимпиадата в Сеул
Има ли заговор в допингскандала? Въпрос без отговор
24 септември 1988 г. е най-великият ден в историята на родния спорт
Златни медали и незабравими спортни постижения. Сълзи от радост, но и горчиво разочарование. Грандиозен допингскандал в щангите, който и до днес предизвиква бурна полемика. Съмненията, че България умишлено е порязана на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г .с допингскандала в щангите, така и не са разсеяни.
Въпреки всичко в Сеул са извоювани рекорден брой златни медали - цели 10. Отличията са общо - 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Успехите на родните олимпийци ни нареждат на 7-о място в класирането по отличия. След нас остават Франция, Италия и Великобритания.
Сега, на Олимпиадата в Париж 2024, българският спорт е далеч от славните си години и не сме никаква заплаха за великите сили. И въпреки това боксьорката ни Светлана Каменова получи мощен удар право в лицето от самите организатори. МОК позволи на нейната съперничка в четвъртфинала Лин Ю Тин, която според тест за полова принадлежност изобщо не е жена, да се бие срещу нашето момиче. Загубата на Светла изглеждаше предизвестена и тя трябваше да приеме поражението и решението на МОК.
А в разгара на олимпиадата в Сеул през есента на 1988 г. България е не просто страна, която се бори за минутка слава. Тогава ние сме световна сила и дори застрашаваме доминацията на СССР в спортове, които Москва счита за "свои". Точно такъв е случаят с вдигането на тежести и случайно или не, нашите щангисти са забъркани в допингскандал. Пробите на Митко Гръблев и Ангел Генчев, които са спечелили златни отличия, излизат положителни. Техните постижения не се признават. Останалите българи - Асен Златев, Иван Чакъров, Румен Теодосиев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, са спрени от участие. Признати са единствено златните отличия на Борислав Гидиков и Севдалин Маринов, които вече са станали олимпийски шампиони.
"Моите щангисти ги хванаха в категориите, където биехме съветските спортисти, споделя старши треньорът на българските щангисти в Сеул Иван Абаджиев в интервю пред журналиста Сашо Диков през 2013 г. Папата на щангите си отиде от този свят на 24 март 2017 г. и до края на живота си живя с болката за кошмара в Сеул.
"Митко Гръблев и Ангел Генчев постигнаха много по-силни резултати от тези на щангистите от СССР - разказва приживе Абаджиев. - Хванаха с допинг тях двамата. Другите ни четирима щангисти, които спечелиха медали в категориите без участници от СССР, нямаха допинг. Така ни извадиха от олимпийските игри. Всичко беше планирано."
Според Абаджиев всичко, което се случва в Южна Корея, си има обяснение.
"На първенствата преди Олимпиадата през 1988 г. биехме СССР - казва Старшията. - Премачкахме ги на европейското първенство в София. Те дойдоха с голямата кошница, но ние спечелихме 7 златни медала срещу 2 за тях. Убихме ги! След това на европейското първенство във Франция ние 7, те - пак 2. На Олимпиадата в Сеул бяхме много силни и знаехме, че 8 златни медала бяха наши. От 10 медала 8 бяха за нас. Това беше последната ми олимпиада, след това категорично напусках. Преди Сеул идва Никола Моллов - заместник-председател на федерацията и ми каза: "Дават ти 2 златни, 2 сребърни, 2 бронзови медала. Пипнеш ли повече, ще ти хвръкне главата". Това означава, че Моллов е знаел, че имало някакъв заговор. Кой го е предал, кой му е дал тази информация, той знае. След като взехме повече от предвиденото, бързо стана допингскандалът."
Извън драмата в щангите България има своите мигове на голяма гордост в столицата на Южна Корея. Записана е "Златната дата" в родния спорт - 24 септември 1988 г.
В този съботен ден химнът "Мила Родино" звучи в цял свят, и то няколко пъти. Българските спортисти печелят три титли.
В сектора за троен скок Христо Марков е недостижим с олимпийски рекорд от 17,61 м. Любомир Герасков се окичва със златен медал в състезанието на кон с гривни. Тогава Любо е още тийнейджър, няма навършени 20 години.
В същия този 24 септември 1988 г .Таню Киряков става олимпийски шампион в стрелбата от 10 метра с въздушен пистолет.
Героите от Южна Корея
Сеул оставя незабравим отпечатък в българската олимпийска история. Извоювани са рекорден брой титли - 10! На шампионския връх са Ивайло Маринов (бокс), Атанас Комшев (борба), Севдалин Маринов и Борислав Гидиков (вдигане на тежести), Йорданка Донкова и Христо Марков (лека атлетика), Любомир Герасков (гимнастика), Таня Богомилова (плуване), Ваня Гешева (кану-каяк), Таню Киряков (спортна стрелба). Вицешампиони са Весела Лечева (стрелба), Адриана Дунавска (художествена гимнастика), Стефка Костадинова (лека атлетика), Антоанета Френкева (плуване), Александър Христов (бокс), Рангел Геровски, Живко Вангелов, Стоян Балов и Иван Цонов (борба), Стефан Топуров (вдигане на тежести), Лалка Берберова и Радка Стоянова (гребане), Ваня Гешева и Диана Палийска (кану-каяк). Бронзови медалисти са Магдалена Георгиева и двойката Виолета Нинова-Стефка Мадина (гребане), Александър Върбанов (вдигане на тежести), Рахмат Сукра, Симеон Щерев и Братан Ценов (борба), Мартин Маринов и Николай Бухалов (кану-каяк), Цветанка Христова (лека атлетика), Антоанета Френкева (плуване), Диана Дудева (гимнастика), Мануела Малеева (тенис), четворката Ваня Гешева, Борислава Иванова, Диана Палийска и Огняна Петкова (кану-каяк).