Иван Герасимов

Казвам се Иван Герасимов, с псевдоним Лудия автор. Аз съм луд, странен, амбициозен и целеустремен приключенец, който иска да промени България и да помогне на хората да сбъдват мечтите си, отваряйки съзнанието им за истински важните неща в живота чрез творчеството си. Занимавам се активно с футбол. Имам повече от 230 написани стихотворения, като всяко едно е вдъхновено от случка, а не от решение, че днес е ден за писане, което е и сърцето на моето творчество - ВСИЧКО Е ПРЕЖИВЯНО НАИСТИНА. Всяка болка, радост, миг на разочарование и успех, всяка една думичка е почувствана със сърцето и НЕ Е СЛУЧАЙНА! Всичко е повече от истинско - простичкият изказ говори красноречиво.

ОДА ЗА ПОБЕДИТЕЛЯ

Когат играеш, бориш се или биеш,

когат опитваш съперник да надвиеш,

без значение в живота или на терена,

без значение каква титла ти е отредена,

без значение дали си гол, бос, черен,

без значение дали си неуверен,

без значение какъв си, що си,

ПОБЕДИТЕЛЯТ В СЪРЦЕТО СИ ПОБЕДА НОСИ!

Защото на игрището са всички равни,

бедният и богатият са равноправни,

за всички еднакви са правилата,

ще спечели този, който ще остави си душата,

но дори и да се случи да загубиш,

недей да критикуваш, така всички ще учудиш!

Кажи си: Те са по-добри, заслужават

да спечелят, тях да награждават!

Той готов е да умре, но не и да се откаже,

той готов е кръв да пусне даже,

готов е на всичко да победи, но честно,

никога не ще излъже, дори и да е лесно,

защот честта и уважението са на пиедестал,

и ВСЕКИ ГИ ПЕЧЕЛИ, ЩОМ НЕ СЕ ПРЕДАЛ!

ПРИЯТЕЛЮ, ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ ДАВАЙ,

БОРИ СЕ ДО ПОСЛЕДНО, НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ НАЙ-ВАЖНО Е ОТНОШЕНИЕТО,

И КОГАТ ЗАГУБЯТ, С ДОСТОЙНСТВО ПРИЕМАТ ПОРАЖЕНИЕТО.

Устремен

С достойнство на сърце,

напред път ще си проправи,

и носейки честта в ръце,

на всеки добро прави!

Няма какво да го спре

целите си да постигне,

ВЪРВЕЙКИ, МОЖЕ ДА УМРЕ,

НО ДУХЪТ МУ ЩЕ ПРИСТИГНЕ!

Критикуван много той,

но плюещите ги не мрази,

и със спартански вой,

всичко живо наред гази!

Вярата му силна го крепи,

и нищо не ще сломи го,

даже хората да са слепи,

даже да живеят пак под иго!

Защото знае къде отива,

и до него правилните хора,

всичко живо го осмива,

но с ближните си следва кръгозора!

Читателю, недей проваля

едничкий си скъп живот,

недей чужди звезди сваля,

недей влачи чуждий хомот!

За този, който прочете го,

искам благодарност да изкажа,

да слага в джоба свойто его,

ако иска, верния път ще му покажа!

Бъдещето на България

Никой ги не чува, гласът е заглушен,

продължават да ги тъпчат всеки следващ ден,

те почтени, за хляба си се борят,

а гнусните гледат всички да уморят,

защото, ако на колене си и гладен,

ако гол и бос си, беден, жаден,

ти не може въздух да поемеш,

и властта нагло да им вземеш,

защото те са долни твари,

гледат хората да попарят,

да изцеждат, мозъка промиват,

бавно и полека съществуването да "изтриват",

и ако не тръгнем срещу мръсните говеда,

БОТЕВА И ЛЕВСКИ БЕСНИ ЩЕ НИ ГЛЕДАТ,

защото не за туй достойните умряха,

а за една свободна родна "стряха"...

Е, ако не те вълнува, даже ти не пука,

и ако надежда в тебе не блещука,

ще ти кажа какво ще се стане,

внимавай, страх ще те обхване:

Цигани ще обитават земята ни свещена,

всеки ще е с физиономия втрещена,

България ще изчезне от лицето на Земята,

ще остане пуста, като нивата, полята,

на които мрели българите смело,

борейки се за Свобода - едничко дело...

ЩЕ БЪДЕ СПОМЕН, НИЩО ПОВЕЧЕ, ИСТОРИЯ,

ЩЕ РАЗКАЗВАТ, ЧЕ БИЛА Е БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ...

България умира

България умира, събудете се, моля,

дошло е време пак да покажем воля,

както и под игото предците показвали,

бореха за свобода вместо избeгали.

Силни и смели българите бяха,

някои без деца или родна стряха,

някои без близък, други без живот,

но те не се предали, а счупили тежкия хомот.

За своето се преборили!

Било им тежко - накрай свобода спечелили...

Но сега ги сякаш няма борбените чеда,

всеки от съседа си да вземе гледа,

всеки бяга в чужбина, че там било е лесно,

мислейки, че ще живей в рая - чудесно,

и кадърните изчезват, тук не им се мре,

всеки е различен и не мож го спре,

но не ги разбирам тез, що останаха,

от смела превърнаха се в личност плаха,

и живеят в умираща държава,

явно им харесва тя да им се подиграва...

И вместо на преврат сме свидетели на панаира,

докато чакаме промяна, България умира!

Ако утре ме намериш

Ако утре ме намериш, някъде заровен под земята,

и си спомниш ти за менe в този час,

и кога пробуди се споменът в душата,

знай, че най-силно те обичах аз.

Ако утре ти ме видиш, нейде на некролог,

недей тъжи, знай, че само теб обичах,

за мен ти си идеал най-висок,

спомняй си как с мили думи те наричах.

Ако утре ме намериш, погребан в някое гробище,

знай, че носих и винаги ще нося те в душата,

ти си необикновена, мое светилище,

обичам те и за мен единствената оставаш на Земята!

Господи, не ми я вземай

Господи, не ми я вземай,

знам, че грешен съм човек,

извиненията мои, моля те, приемай,

не позволявай да замлъкне нежният й ек!

Години търсел точно нея,

сякаш райски скулптор я извая,

без Деси аз не искам да живея,

миг с нея по-ценен от живот в рая!

Нямам думи аз да я опиша,

защото ангел е тя небесен,

през сълзи това го пиша,

през сълзи, но пее ми се песен!

По-щастлив не съм бил ази,

и искам така да продължава,

нещастията мои с лекота ги "гази",

и много радости в сърцето "настанява"!

А тя...? Тя е великолепна,

по всяко време, всеки ден,

очи не мога да отлепна

щом срещнах я - благословен!

Красива много, винаги с усмивка,

която грее на лицето,

в студени нощи кат топла завивка,

пълни с радости сърцето!

Кога тъжна, кога нещастна,

кога мъки лежат й на сърцето,

кога нежна, кога опасна,

лъчезарно винаги й е лицето!

Тя е човек прекрасен,

тя е създание неземно,

с образ чист, красив, ясен...!

Обичам те, о, момиче нетленно!

Господи, не ми я вземай,

искам с таз да остарея,

щастието мое не отнемай,

ПО-ДОБРЕ МЪРТЪВ, ОТКОЛКОТО БЕЗ НЕЯ!

Колко ще търпиш?

О, мили, скапани народе,

какво правиш, накъде вървиш,

кой те с таз игла прободе,

та страхуваш се да не сгрешиш.

Дали съдбата или те,

които само смучат кръв,

ще убият и твоето дете,

или ще бъде като стръв.

Но знай, народе, внимавай,

НЕ ТЕ, А ТИ ГИ ТЯХ ДЪРЖИШ!

Ако ШУБЕ си, продължавай…!

ИНТЕРЕСНО КОЛКО ЩЕ ТЪРПИШ!

Победител

Той бе победител, закърмен с успеха.

Второ място? За него то не бе утеха!

Той бе звяр, от енергия кипеше,

кога играеше, кръвта му вреше.

Kолкото и да е трудно, тежко,

не спираше, полагаше усилие нечовешко.

С характер на шампион, лъвско сърце,

живот държеше в потни си ръце,

не остави се на съдбата, беше твърд инат,

бе почтен, честно искаше да е богат!

Много пъти огъва се, но не счупи,

по достоен начин всяког постъпи,

бе за пример, беше за респект,

беше странен, луд, горящ обект,

ако стоиш наблизо, ще те подпали!

Той ентусиаст е дори кога се другите предали.

В сърцето носеше победа!

И да се предават мразеше да гледа!

Той можеше да приеме провала,

но не и тази личност коя се отказала...

И ГЛУПЦИТЕ С УСПЕХИТЕ НАКАЗВА,

ЗАЩОТО БЕ ДОБЪР В ТОВА ДА НЕ СЕ ОТКАЗВА!

Погребална ода

(Имало едно време държава на име България)

Децата болни, народът изгладнел,

един едвам се крепи, другия умрел,

мизерия е страшна, беднотия,

има ли спасение от тази проклетия?

Работиш здраво - с теб се подиграват,

и чувства твои оскверняват,

не им пука, че детенце имаш,

гледат под лупа туй, което взимаш,

само за хлебеца да има, водица,

скромно да е пълна и твоята паница...

Биейки се в гърдите, да кажат,

и на чуждите страни разкажат,

че в България гладни няма,

заетостта била голяма,

образование на ниво, лечение,

няма повод за опечаление,

икономиката е добра, напредва,

щастие ще ни преследва,

армията ни "силна" ще ни пази,

враг не ще и да ни полази,

е как да не живееш в "просперираща" държава,

която с всеки ден живот ти "подобрява"...

ИЗМАМА!!!

Не вярвайте, съграждани мили,

тези само лъжат, целите изгнили,

медиите платени, радио, преса,

а пред мръсотиите сложили лицемерната завеса,

която черния свят подло прикрива,

и истината тежка за хората закрива.

Децата - прости, родителите - бедни,

по всички добри показатели - последни,

а те ограбват страната ни прекрасна,

надявам се създал съм ви картина ясна,

че в България не може се живее,

обикновен човек не може оцелее...

Само малка част, живееща в градовете,

има шанс да счупи ледовете,

като години хвърлят по образование,

накрай получили хартиено признание,

за тях поминък ще се намери,

та поне гладни да не треперят...

Но онез - селските младежи,

които умишлено превръщат в невежи,

как да оцелеят като труд им не ценят,

че и историята им искат изменят,

и накрай да станат стадо овце,

което ходи с празни ръце,

празни ръце и нищо в главата,

И ЗАКОННИ РОБИ СТАВАТ В СТРАНАТА!

Това е истината, ако щете я приемайте,

по-добре книга с пушката заменяйте,

или ще се преборим за нашата свобода,

или да съчиниме погребална ода!

ПОЕМАЙ ОТГОВОРНОСТ

Отчаян поглед, агресия в главата,

не виждащ вяра, почернена душата,

живот без цели, мисъл без мечти,

успехът пред провала отстъпи.

Алкохолът в литри, стекове цигари,

вместо да се бори - "Животът ме попари"

- мисли той, без битка се предал,

не стъпил накриво, в пропаст пропаднал,

но не иска да излезе, от отговорност бяга,

не осъзнавайки, че сам си примката затяга,

и с всеки ден се тя стеснява,

човекът на 45 е - за пенсия се притеснява,

защото път не вижда, капаците големи,

и вместо да ги създава - мечтите му остават неми...

Приятели, историята е такава,

за онази личност, която осквернява

собствения си живот, оплаквайки се често,

забравяйки, че съдбата не връща ресто,

само наблюдава кой какви ги върши,

и отдавна знае кой как ще свърши,

кой като банкер, кой в затвора,

кой помогнал е на много хора,

кой крадец, кой лекар или шофьор,

кой за пример, други за позор,

така че вий мислете, стига сте се оплаквали,

стига мрънкали и другите псували,

никой не е виновен, че ти си разорен,

в огледало се поглеждай всеки ден,

и тоз човек, който виждаш с очите,

е виновен, че не сбъдна си мечтите,

ЗАЩОТО НИКОЙ ДРУГ И НИЩО ДРУГО НЕ Е ПРИЧИНА,

че обвиняваш този, онзи, неколцина,

за твоите провали и безумни грешки,

нормално - и грешниците са същества човешки,

но не е проблем, ако си залитнал и сбъркал,

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЕШНИК Е ТОЗИ, КОЙТО НЕ Е ОПИТАЛ,

а ти такъв си и само ти можеш да излезеш

от злокобния капан, и в къщята на успеха влезеш,

но решението остава твое, ти трябва да го вземеш,

и ничия свобода да не отнемеш,

да постигнеш мечтите си почтено,

да вървиш гордо и с откровено

сърце да гониш ти успеха,

докато не го достигнеш - никаква утеха...

Дълго стана, но полезно ще е, знам,

и помни, че успех не се постига сам!

Каквото и да правиш, струваш,

какъвто и сценарий да рисуваш,

не забравяй, че без труд и пот

не се живее смислено живот!

И преди да търсиш виновник, че пропуснал си "завоя",

помни, че отговорността за живота ти е изцяло твоя.