Ана-Мария

Днес ви представямеАна-Мария, която е родена в град Сливен. Тя от малка обича литературата и най-вече поезията, като първите й опито са точно в тази посока. В момента е първа година студентка в Бургаски свободен университет със специалност психология.

Каравана

Мечтая някой ден да имам каравана,

в нея на седалката един атлас, 

от миналото да се е изтрила всяка рана,

и да бъдем двама,само ти и аз !

Ще спрем далеч от шумни булеварди,

някъде да бъдем насаме,

любимото ни куче да ни варди,

щом чуе чужди гласове..

Не ми е нужно много за усмивка,

далеч съм от нахакани неща,

копнея да деля с теб една завивка,

защото вярвам в чудеса.

Кафето сутрин го отказах,

понеже много все говоря,

на всички аз за теб разказах,

не мога вече с хората да споря.

Не вярват,че ще вземем каравана,

било наивна,детска,блян,

ядосват ме,попринцип съм разбрана,

но днес умът ми броди разпилян.

Ще спрем напук на всички тези хора,

някъде на края на света,

ще пуснем и една вълшебна,бяла щора,

-Да заминем още пролетта ?...

Ако не те познавах...

Все сядаш до камината,

взимаш ми последната цигара,

не ме обичаш никога през зимата,

и вървиш отвътре все по тротоара..

А погледът ти все е весел,искрен,

в очите ти бушува пламък,

понякога стоиш така замислен,

но може би такъв си си от малък.

Сърдиш се когато правя номера,

не ми говориш месеци наред,

и щом реша нещата да си събера,

заставаш пред вратата ми отпред.

Как щях да разбера,че ме обичаш ,

ако толкова не те познавах ,

питам ли те , все нещо сричаш,

а да се влюбя в тебе как внимавах...

Добрина

Забърках няколко излишни каши,

но с тях научих нов урок,

човек не трябва лесно да се плаши,

защото всеки има по един порок.

Излъгах не веднъж любими хора,

но плаках после от вина,

тежеше ми една умора,

години скрита зад стена .

Сега разбирам,аз сгреших,

не трябваше да слагам маска,

от всичките които утеших,

никого не беше моя ласка...

Нищо,аз ще бъда вечно рамо,

сълзи ще трия,ще обичам,

в сърцето ми любов се крие само,

и дявола с добро ще го наричам.

Зимата съм казвала, не я обичам,

тя е комерсиалното сърце,

но не бих могла и да отричам,

красива е , щом има кой да стопли двете ти ръце.

Зимата ми е позната в образ,

има я дори през май,

типичния любовен отказ,

да бъдеш с някого до край.

Привидно ден в една година,

заслушаш ли се в тъжната и песен,

и вгледаш ли се в снежната картина,

лика и не е толкова чудесен.

Годината за мен,декември страда,

превръща се в ледена и зла,

пее с вятър умилителна балада,

спуска си завеси от тъга с мъгла.

Не се сърдете на студа и ветровете,

има ги,защото има и любов,

но е невъзможна някак разберете,

за това декември е суров...

Ще излъжа !

Ако ме попиташ развълнувано сега,

дали аз искам да остана с теб,

не се сърди,ти нямаш грам вина,

но от моята любов остана само дреб..

Не задавай никакви въпроси,

тъжно е ,а отговорите болят,

лъжата е коварна , не трябва да се носи,

очите ми не могат да я позволят.

По-добре ще е да тръгнеш днес,

защото утре няма да съм друга,

няма друг и нямам интерес,

но повярвай правя ни услуга..

Морякът

Морякът казва чао на капитана,

уморен от своя стаж,

иска да прегъгне своята любима Ана,

стяга си последният багаж.

Една жена стои на кея,

взира се в морето с часове,

вероятно той връща се при нея,

а за нея часовете-векове...

И вече вечер,аз още наблюдавам,

интересна ми е тази лична среща,

но все повече се ужасявам,

нощта е бурна и зловеща.

Ана все така присвива вежди,

ала няма светлина от морски фар,

морето е удавило безброй надежди,

не винаги за нас е дар.

Пристига корабът,но без моряк,

една жена на кея плаче,

сама на изоставения бряг,

остава със сърце сираче..

Начало

Обличам си новите дрехи,

ще сложа от онзи парфюм,

не искам фалшиви утехи,

имам си съвест и ум !

Сама ще катеря баири ,

не искам от никой ръка,

вятъра с мен ще засвири,

и няма да бъда сама.

По камъни боса ще бягам,

ще блъскам,чупя,руша,

живота си честно залагам,

да бъда свободна и силна жена .

Нека говорят за мен,

аз заминавам далече сега,

където няма да бъда повече в плен,

а млада,свободна душа.

Оставям си старите вещи,

и тръгвам по-трудния път,

не ми казвайте и ,, До нови срещи'',

дори да е малък светът.

Фалш

Слагам гланц на плътните си устни,

косата ми изправена идеално,

очите ми убийствено барутни,

задръжки приковала съм - морално.

Привидно кукла за украса,

старая се да бъда елегантна,

позирам с най-фалшивата гримаса,

и нека съм възпитана,галантна.

Какво ти даваш ми в замяна,

отдавна страстите са други,

любовта от месеци я няма,

а пред хората се давим от заблуди.

Да кажем,че дошъл е края,

ще хулят,но ще разберат,

готова съм да си призная,

че стигнахме до кръстопът...

Богатство

Ще тегля,донеси везна,

ще сложна всичките усмивки,

най-скъпата хазна,

най-ценните ми придобивки.

Ще тегля щастието си до тук,

да ти покажа колко е по-тежко,

ще притегля всеки стон и звук,

всяко наше влюбване младежко.

Да видиш реално на везната,

кое е по-истинско за мен,

не са богатствата,благата,

те за мен ще се превърнат в тлен.

По-скъпа ми е твоята любов,

усмивките ми победиха,

началото на всичко си- Наслов,

искам буря,но не искам да е тиха...

Градуси

Любовта започна да кипи,

тъй както всичко бе студено,

изведнъж ледът ни се стопи,

и всякаш злото беше победено.

Ободе младите ми,нежни пръсти,

присъщо като трън от роза,

и влезе ми под кожата до кости,

като най-търсената доза.

Кипи и ври кръвта в мене,

а твойте ласки не изстиват,

и нека да заврим от време,

и нека чувствата да не притихват.

Начало

По-силна съм от всички войни,

по-твърда от скала,

не останаха за мен достойни,

да ме обгрижват с топлина.

Не бих се върнала обратно,

вървя напред в простора,

към всичко тайно,необятно,

да се родя сред нови хора.

Не са ми нужни обещания,

строя си собствен мост,

без мъжки колебания,

лъжи,сълзи и злост.

Човек започва да гради наново,

когато всичко е простил,

и носил е в гърдите си олово,

боляло е,но не е отмъстил !

Когато е раздавал много,

от своята душевна стаст,

а всички съдили го строго,

имайки над него власт.

Сега се чувствам несломима,

и може би наистина успях,

щом всичко старо си замина,

като майска роза зацъфтях...

ДВЕ ВЛЮБЕНИ ОЧИ

Къде такава ще намериш друга,

да те обича както аз,

след теб да бяга като луда,

да чува само твоя глас ?

Да беше просяк,пак ще те обичам,

и най-грешния да си на този свят,

пред Бога всичко ще отричам,

да пазя тебе,моят опиат.

Нямай нищо,все едно е ,

,,Това ми стига", шепна през сълзи,

и всичко става безвъзвратно мое,

щом ме гледат две влюбени очи !

. Творец

Очите ти с цвят като на кафе,

плътно розовите устни,

усмивка като на дете,

и твоите ръце уютни..

Не бих ги дала за рубини,

не бих ги дала на крадец,

дори след сто години,

ще смятам,че си истински творец.

Рисувай още по ума ми,

рисувай с пръсти в анфас,

кажи ми най-исканите думи,

обичай ме до сетния ми час...